Заболявания на предната коремна стена

Заболявания на предната коремна стена

Омфалоцеле (екзомфалос). Това е дефект в предната коремна стена в областта на пъпа с различни размери през които преминават 

коремни органи в сак, оформен от интактна амниотична мембрана. Честотата е 1:5000 – 6000 раждания, еднакво в двата пола. Развива се между 8-10 гестационна седмица. Според размерите на дефекта в предната коремна стена се различават: малки (до 4 см), средни (5-7 см) и големи (над 8 см) омфалоцелета. Съпътстващите аномалии засягат предимно храносмилателната система, сърдечно-съдовата и пикочната системи, като се наблюдават приблизително в 45-50 % от новородените с омфалоцеле, а недоносени са приблизително 30% от тях. Клинично аномалията е установима веднага след раждането по характерната локална находка. Диагнозата се поставя чрез ехография и при скринингово изследване на алфа-фетопротеин в серума на бременните, който има повишени стойности. Лечението е оперативно с цел репониране на органите от омфалоцелния сак обратно в коремната кухина и пластика на предната коремна стена. Прогнозата е добра – преживяемостта при новородените с малки омфалоцелета достига 85-90%, а при тези с големи – 70-75%.

Гастросхиза (лапаросхиза). Честотата е 1:17000 раждания, предимно при момчета, а по-често при недоносени, с малък процент на съпътстващи аномалии. Клинично се установява дефект на предната коремна стена с предимно параумбиликално десностранно разположение с различни размери ( от 3 до 18 см ), липса на остатъци от амниотична мембрана или перитонеум по ръбовете на дефекта, нормална инсерция на пъпната връв, пролабиралите чревни гънки са сраснали в плътен конгломерат с уплътнени стени, покрити със зеленикаво-жълт желатинозен налеп, с къс и оточен мезентериум. Лечението е с оперативна спешност – репониране на пролабиралите коремни органи и пластика на предната коремна стена. Прогнозата е благоприятна – преживяемостта достига до 90%.

Пъпни хернии. Те са относително чести при новородените. Дължат се на вродена слабост на съединителната тъкан на предната коремна стена, нарушения в правилното оформяне на пъпния пръстен, неправилни манипулации върху пъпната връв. В областта на пъпа се вижда и опипва подутина с различни размери, с меко-еластична консистенция, гладка повърхност, репонираща се леко в коремната кухина, пъпният пръстен е разиширен. Лечението до 3 месечна възраст е неоперативно – репониране на коремните органи в коремната кухина, притискане и залепване ръбовете на разширения пъпен пръстен с помощта на фиксираща превръзка от синтетични пластири, сменяща се през интервали от 10 дни до получаване на пълно затваряне на пъпния пръстен. При липса не ефект – оперативно лечение.

Ингвинални хернии. Те са едни от най-честите коремни хирургични заболявания в детската възраст. Преобладават момчетата в съотношение 3:1 и десностранната локализация. Дължат се на вродена слабост на тъканите на предната коремна стена, повишено интраабдоминално налягане, анатомични предпоставки. Клинично се установява овална подутина в ингвиналната област с различна големина, меко еластична консистенция, покрита с неизменена надлежаща кожа, ингвиналният пръстен е разширен. Лечение – само оперативно при момчета наскоро след диагностицирането и непосредствено при момичета. Неоперативното лечение чрез бандажи е противопоказно.
Ductus omphaloentericus persistens. Това е вродено заболяване на пъпа, което се среща с честота 1:15000 раждания, предимно при момчета. Етиологията не е уточнена. Дължи се на нарушения в обратното развитие на дуктуса, който в ранните стадии на ембрионалното развитие свързва лумена на средната част на тънкото черво с жълтъчния мехур. Клиника – в първите дни след раждането при отпадане на пъпния остатък се оформя малка черешоподобна туморна формация с вишнев цвят покрита със слуз, с отвор от който изтичат капки мекониум. Лечението е оперативно.

 

 

 

 

Още новини