Разширени вени през бременността: Бременността увеличава шест пъти риска от тромбоембилични заболявания. Общата честота е 1.2% сред всички бременни и родилки.
Тя предразполага към разширение на вените чрез хормонално и механично въздействие, като разширението се засилва с напредване на бременността. Обикновено бременните са безсимптомни, но понякога се оплакват от дискомфорт, болки в краката, краката се подуват. След раждането заболяването обикновено се самоизлекува. Лечението е консервативно, като краката трябва да се повдигат, избягване на дълготрайно стоене, носене на еластични чорапи. Оперативното лечение на разширените вени не се препоръчва през бременността. Когато е необходимо, то се оставя за 2-3 месеца след раждането.
Рискови фактори за възникването на разширени вени са:
- по време на бременността голям брой от факторите на съсирване се променят – увеличава се съсирвателната способност на кръвта. Още след първото тримесечие се повишава нивото на фибриногена, протромбина, на фактор VІІ, VІІІ, ІХ и Х. В същото време се намалява активността на фибринолитичната система.
- намалява циркулационното време на кръвта, забавя се венозното оттичане на долните части на тялото.
- терапевтичният режим на легло, когато продължава дълго време, предразполага към тромбоемболизъм.
- напреднала възраст – след 40 год. увеличава до 20 пъти риска от възникване на тромбоембилични усложнения.
- прекарани тромбоемболични заболявания в миналото са 10% риск за същото усложнеие през настоящата бременност.
- кръвна група 0 е свързана с намалена честота на тромбоемболии, а всички останали групи – с повишен риск, поради което А, В и АВ се считат за рисков фактор за тромбоемболични усложнения.
Повърхностен тромбофлебит.
Среща се много по-често от дълбокия тромбофлебит, през бременността. Симптомите са, че по протежение на повърхностната вена по краката се опипва плътна или възлеста резистенция със зачервяване на кожата, която е болезнена и топла. Липсва обща температура, пулсът е почти непроменен. Прогнозата е добра. Около 40% от бременните с повърхностен тромбофлебит са имали такъв и в миналото. Лечението се състои в почвка на легло за няколко дена, докато изчезнат възпалителните прояви. Локално се поставят влажни топли компреси, краката се повдигат в леглото.
Дълбок тромбофлебит.
Класическата картина на развития дълбок тромбофлебит на краката се проявява с триадата болка, оток и промени в цвета на кожата. Има повишена температура и тахикардия, която е несъответно по-висока спрямо температурата. Ранната диагноза на дълбокия тромбофлебит не е лесна. Половината от болните, които имат болезнени и подути пръсти на краката и се считат, че са с дълбок тромбофлебит, при изследване с веногръфия се оказват с нормални здрави вени и при тях се извършва необосновано лечение. Хепаринът е лекарство на избор за антикоагулантно лечение през бременността. Той инхибира тромбина, чрез което възпрепятства превръщането на фибриногена във фибрин. Хепариновото лечение се прилага главно, за да предотврати започването или разпространението на венозния троммбоемболизъм.
Белодробен тромбоемболизъм.
Проявява се със силна болка в гърдите, учестено дишане, задух, чувство на страх, тахикардия, кървави храчки, даже при липса на явен тромбофлебит на краката. Диагнозата се поставя главно с рентгенография на белите дробове, ЕКГ. Лечението на белодробния тромбоемболизъм е антикоагулнтно, антибиотично и кардиоваскуларно – поддържащо.
