Щитовидната жлеза е най-голямата жлеза с вътрешна секреция в човешкия организъм. Тя тежи приблизително 30 g. Обвита от тънка капсула и се състои се от два дяла – ляв и десен,
които са свързани помежду си с провлак. Намира се в предната част на шията. Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Това е един възпалителен хроничен процес, който води до унищожаване на щитовидната тъкан. Възниква у генетично предразположени лица (носители на HLA-DR5 антиген). Жените са много по-често засегнати. Рискова група са жените на възраст между 30 и 50 години. Съотношението мъже – жени е 1:20. При деца и юноши се среща рядко.
Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаната форма на тиреоидит. Хормоните, които произвежда щитовидната жлеза, са изключително необходими на всички тъкани в човешкия организъм. Нарушената й функция се отразява на всички органи и системи в човешкото тяло. Ако не се вземат необходимите мерки навреме, тъканта на щитовидната жлеза започва постепенно да загива. Може да се стигне до 80% унищожаване на тъканта.
Причините за появата на това автоимунно заболяване все още не е напълно изяснена. Предполага се участието на генетични фактори, фактори на външната среда (йод, селенов дефицит), употребата на някои медикаменти. Причините могат да бъдат най-различни. В повечето случаи се говори за стрес. Опасни за щитовидната жлеза са химичните, токсичните и лъчевите въздействия от високочестотни апаратури. Смята се още, че болестта на Хашимото се причинява от генетичен дефект в имунната система, който се отключва от някоя бактериална инфекция. До сега обаче още не е изолиран такъв ген. Смята се също, че причината за отключване на заболяването е гама-интерферонът, който се освобождава при вирусни инфекции. Той води до експресия на HLA-DR5 антигена, с последващо активиране на Т-хелпери, които стимулират В-лимфоцитите за синтез на тиреоидни антитела. Образуват се тиреоглобулинови антитела (ТАТ), микрозомални антитела (МАТ), растежни антитела (ТРАТ). При 5% от болните се установяват висок титър на антитела, стимулиращи рецепторите за ТТХ на щитовидната жлеза.
Болестта на Хашимото обикновенно започва без симптоми и в началото човек няма никакви оплаквания. Когато загинат повече от 50 процента от клетките на жлезата, започват да се проявяват и симптоми.
Симптомите най-често са понижена функция на щитовидната жлеза, което се изразява в постоянна умора, световъртежи, шум в ушите, отслабена памет, сутрешна подпухналост, затруднено преглъщане, стягане в шията, изпотявания, сърцебиене, наддаване на тегло, болки по стави и мусколи и др.. Достатъчно е наличието на един или няколко от тезисимптома, за да се насочи вниманието към щитовидната жлеза. Тоест трябва да се потърси консултация със специалист, който да започне лечението.
Изследвания: Хормоналните изследвания най-често са нормални или с долногранични Т3 и Т4 (респ. ФТ3 и ФТ4) и повишен TSH. Установяват се много високи титри на антитела (ТАТ, МАТ). След ехографска диагностика се установява хипоехогенен образ на жлезата. Може да се направи и сцинтиграфия. Тя е характерна – „петниста“, тип „леопардова кожа“. Понякога има както „псевдостудени“ участъци, така и „псевдогорещи“ участъци. Най-ценна информация дава тънкоиглената аспирационна биопсия с хистологично изследване.
Заболяването засяга предимно жени в репродуктивна възраст. От това възниква и въпросът за предаването му в следващите поколения. Има данни за генетично предразположение, основно свързано с гените HLA-DR3 и HLA-DR5. Унаследяването на тези гени обаче не значи непременно, че детето ще развие тиреоидит. Тоест майката предава не заболяването, както това е при други генетични заболявания, а само предразположението към развитието му, което прави детето по-податливо към появата на автоимунна агресия под въздействието на други допълнителни фактори. При фамилно обременени пациенти се установена повишена честота на положителни антитела, характерни за заболяването. Другя интересен въпрос, който възниква с поставяне на диагнозата е свързан с протичането на бременността. При тях има повишена честота на спонтанни аборти. Това може да се дължи на нарушената функция на щитовидната жлеза, или на наличието на автоантитела и общия имунен дисбаланс. В първите месеци нуждата от тиреоидни хормони при бременната жена е повишена. Възможно е дори преди забременяването да не е имало хормонални нарушения, а при наличие на Хашимото в хода на бременността да се развие дискретен хипотиреоидизъм. В тези случаи майката може да няма оплаквания, но се създава повишен риск за плода. Ето защо при бременни с доказан тиреоидит на Хашимото е уместно редовно да се проследяват хормоналните нива. В случая желаните стойности може да се различават от тези при небременни. За жени, които са започнали заместително лечение преди забременяването, също е добре да се проследяват хормоните в хода на бременността и дозата да се коригира при необходимост. Желателно е след раждането да се направи скрининг за вроден хипотиреоидизъм. Това ще даде възможност на родителите навреме да вземат мерки.
Автоимунният тиреоидит е една от причините за неизяснения стерилитет. За това се препоръчва при плануване на бременност да се изследват щитовидните хормони и антитела.
