Стриктурите или стеснение на уретрата се получават при възпаление на пикочния канал или след прекарани травми.
Когато причината е травма, те се получават в резултат на срастванията, които се образуват в стената на пикочния канал и около него. Постепенно отворът му се стеснява и болните започват да уринират трудно и често. Когато се прибави инфекция, се появява и парене в пикочния канал. Урината става мътна и при изследването й винаги се откриват и бели кръвни телца. Когато стеснението е много голямо, част от урината остава в пикочния мехур. Налице е задръжка на урината.
Заболяването се разпознава лесно. Прекараната в миналото травма, оплакванията на болния, обективната находка и резултатът от рентгеновото изследване са достатъчни да се постави точна диагноза.
Лечението е инструментално и оперативно. В зависимост от големината на стеснението и локализацията при една част от болните е възможно да се получи добър резултат от периодичното разширяване на уретрата. При други лечението се състои в инструменталното изрязване на стеснението със специален инструмент — уретротом, който, вкаран в пикочния канал, е в състояние да ликвидира стеснението. Когато стриктурата е по-дълга от 2 см и не може да се направи т. нар. вътрешна уретротомия, се извършва операция, която се състои в изрязване на стеснената част и зашиване на двата края на уретрата.
За разлика от травматичните стриктури възпалителните са множествени и в 90 – 95 % се дължат на гонококово възпаление. Те имат различна форма и големина, най-често са с продълговата форма, В резултат на възпаление и образувалите се сраствания отворът на уретрата постепенно се стеснява. Наблюдават се случаи, при които дори и с най-тънкия инструмент не могат да бъдат пременени. Друга характерна черта на възпалителните постгонококови стриктури е тази, че те настъпват доста късно след прекараното възпаление – 10 – 15 години след прекарване на заболяването.
Отначало болните уринират добре и нямат оплаквания. По-кьсно уретрата постепенно започва да се стеснява. Болните уринират по-трудно и по-често. Струята става тънка, а когато стесненията са много големи, урината изтича на капки. В отделни случаи може да се получи непълна или пълна задръжка на урината.
Диагнозата не е трудна. Поставя се основно по данните от рентгеновото изследване на пикочния канал.
Болните се лекуват основно чрез периодични разширявания на уретрата. По-рядко се прилага инструменталното рязане на стеснената част, които в повечето случаи са няколко. В зависимост от естеството на структората т.е. дали е единична или множествена, оперативното лечение се състои в отстраняване на стеснената част и зашиването й край с край или създаването на нов пикочен канал.
Автор: проф. д-р Тодор Патрашков
