Спонтанен аборт, представлява спонтанна загуба на плода. Това може да се случи от самото начало на бременността до 28 гестационна седмица. След 28 г.с. загубата на плода се води мъртво раждане. Спонтанните аборти се случват въпреки желанието на жената.

Най – често, те започват с кървене и болка ниско в корема, дължащи се на маточни контракции. При късните аборти се придружава и със загуба на околоплодните води. След преглед от лекар и ултразвукова диагностика, може да се определи степента на развитие на аборта. Препоръчва се покой, но това рядко помага. Необходимо е да се установи причината и по възможност да се отстрани. Всеки аборт повишава риска за следващ, като след три спонтанни аборта риска да се случи отново е около 50%. Ако пациентката е имала два или повече последователни спонтанни аборта, това се нарича повтарящ се или хабитуален аборт.

Физическото възстановяването след спонтанен аборт отнема няколко дена. Менструалния цикъл се появява след около 4 до 5 седмици. Няма причина да не се опита следващо забременяване, но е желателно първо да се направи консултация със специалист и ако е необходимо да се проведат допълнителни изследвания.

Видове:
Класификацията на спонтанните аборти, може да се направи по различни критерии.
1. Според гестационната седмица в която е бременната, те може да се разделят на:
– ранен спонтанен аборт – преди 12 г.с.
– късен аборт – между 13 и 28 г.с.
2. Според степента на развитие, се разделят на:
– заплашващ аборт – вагиналното кървене е слабо, без болка, цервикалният канал е затворен, се говори за заплашващ аборт. .
– прогредиентни (развиващ се) – в тези случаи процеса се ускорява и завършва, като се прави кюретаж (абразио). По този начин се избягват допълнителни усложнения и големи кръвозагуби.
– непълни – и при непълния аборт, процедурата завършва с кюретаж. Под въздействието на краткотрайна обща упойка се отстраняват остатъците от плодния сак в матката. Процедутата е задължителна за да се избегне развитието на инфекция, тъй като се създава добра среда за развитие на бактерии.
– пълни – това е състояние, при което спонтанно организмът се е освободил напълно от бременността. По-рядъко се среща от непълния и по принцип не изисква лечение.

Спонтанни аборти – Причини:
Има много вероятни причини за настъпване на спонтанен аборт. Те са твърде много и не всички са добре известни. Такива могат да бъдат:

1. Една от най-честите причини са хромозомните аномалии. Спонтанните аборти в ранните срокове на бременността се дължат най-често на хромозомни аномалии, вродени малформации на плода и наследствена тромбофилия на жената. Хромозомните аномалии могат да бъдат с отклонения в броя на хромозомите, като най-често не се наследяват от родителите и биват анеуплоидии – добавъчна или липсваща хромозома, и триплоидии – отклонения в общия брой на хромозомите. Други хромозомни аномалии са тези със структурни отклонения в хромозомите, които имат наследствен характер, като единият от родителите носи преустройство и може да го предаде в поколението. Поне 60% от спонтанните аборти са причинени от хромозомни аномалии при зачеването. Когато те имат наследствен характер, това значи, че генетично увреден сперматозоид или яйцеклетка, дават развитието на един генетично увреден плод. Това е механизъм на естествен подбор при хората. Оцеляват само здравите и силните. Това е често срещан механизъм и в природата. Така в достатъчно ранен етап от бременността се преустановява растежа на плода, който иначе би бил с тежки увреждания. Повечето от тези генетични дефекти са случайни, рискът дефектът да бъде повторен отново при следващата бременност е много малък. Хромозомните аномалии се откриват чрез изследване на кръвта и на двамата партньори. Най-често срещаният проблем е дефект в структурата на някоя от хромозомите. Ако изследването е нормално аборта е бил случайна генетична грешка, но ако се установи някаква хромозомна аномалия, това е фактор, който алармира за повишен риск от бъдещи спонтанни аборти. Препоръчва се провеждането на генетична консултация със генетик, за да се прецени риска.

2. Друга причина е недостатъчните нива на хормона прогестерон. Благодарение на него матката се предпазва от контракции през първите 3 месеца на бременността, докато се изгради плацентата, която по-нататък поема тази роля. Този проблем се решава, като се предпише прием на прогестеронов препарат.

3. Токсоплазма, Рубеола, Цитомегаловирус или Херпес инфекции може да са причина за спонтанен аборт.Те обаче не са причина за повтарящи се спонтанни аборти. Много често отговори за повтарящи се спонтанни аборти се търсят в инфекциите на маточната кухина, съществени доказателства за това все още липсват.

4. Някои заболявания, също могат да доведат до спонтанен аборт. Такива са:
– Ендометриоза.
– Заболявания на щитовидната жлеза.
– Диабет.
– Някои сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания.
– Автоимунни заболявания, като системен лупус еритематодес, тиреоидит на Хашимото и др..

5. Антифосфолипидни антитела. Някои жени произвеждат антитела срещу определени циркулиращи в кръвния поток вещества, което води до повишаване склонността към съсирване на кръвта. Такива антитела са – lupus anticoagulant, антикардиолипинови или антифосфолипидни антитела. Те значително потискат развитието на плода като възпрепятстват кръвоснабдяването му, причинявайки тромбози в плацентата. Резултатът много често е повтарящи се аборти и мъртвораждания, както и ретардация на плода и токсикоза. Тяхното наличие може да бъде открито чрез кръвен тест.

6. Други имунологични причини, като повишени нива на антинуклеарните антитела, атитироидни антитела, повишени NK клетки и др.. Антинуклеарните антитела се асоциират с повтарящи се загуби на плода, което причинява възпаление около ембриона по време на имплантация или около плацентата след имплантация. Повишените нива на ТАТ и МАТ са също маркер за загуба на плода. Установено е, че жени с повтарящи се загуби на плода имат повишени периферни NK клетки.

7. Яйчникова поликистоза. Този синдром на яйчникова поликистоза също може да бъде причина за повтарящи се спонтанни аборти. При този синдром яйчниците произвеждат по – високи нива от лутеинизиращия хормон (LH). Той влияе лошо на яйцеклетката, затова по време на овулация отделената яйцеклетка e възможно да бъде увредена. Такава яйцеклетка, като бъде оплодена, ембрионът също е предразположен към увреждане и вероятността да се отхвърли от организма е много по – голяма.

8. Вродена аномалия на матката. Тя може да е съществувала от самото раждане на жената, но не е причинявала проблеми до настъпване на бременност. Такива матки (преградена матка, двурога матка) не могат да нарастват нормално и да задържат бременността и следователно плодът се изхвърля. Такива са и фибромиоми, които са се образували от малки мускулни тъкани вътре в матката. По принцип тези фибромиоми не навреждат на бременността, но ако фибромиомата е близо до обвивката на матката (субмукозен възел) това ще попречи на имплантацията на ембриона и ще предизвика неговото изхвърляне. Вътрематочните слепвания представляват нишковидни връзки от тъкани в матката, които пречат при имплантиране на ембриона. Те могат да бъдат образувани след маточен кюртаж (аборт) и могат да бъдат диагностицирани чрез хистероскопия или хистеросалпингография и премахнати с помощта на хирургична намеса.

9. Някои заболявания също могат да доведат до спонтанен аборт. Такива са :
– ендометриоза
– заболявания на щитовидната жлеза
– диабет
– някои сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания

Още по темата:
Още за спонтанните аборти
Спонтанните аборти – Диагностика и терапия