Въпреки, че живеем в модерно и уж информирано общество, стане ли дума за Синдром на Даун, в общественото съзнание все още битуват фалшиви стереотипи за хората, родени с тази генетична аномалия. Истината обаче е, че тези стереотипи (да не кажем предразсъдъци) са много далеч от истината.
5 мита и истини за децата със Синдром на Даун
Мит № 1
„Родените със Синдром на Даун са неизлечимо болни”
Синдром на Даун изобщо не е заболяване, а генетична аномалия, с която някой хора се раждат. Тази аномалия не се лекува (защото не е болест). Децата се раждат със Синдром на Даун, защото при зачеването им се е образувала допълнителна хромозома. В резултат от нейната поява, децата с тази аномалия имат някой физиологични особености и малко по-забавено развитие в сравнение с връстниците си.
Мит № 2
„Хората родени с този синдром са безполезни, не се вписват в обществото, неразличими са едно от друго и живеят малко”
Ако деца с подобна генетична аномалия бъдат изоставени от родителите си, наистина е възможно да се затворят в себе си и да се изолират от останалия свят. Но ако до тях са техните обичащи ги родители, децата със Синдром на Даун са напълно способни не само се впишат, но и да изградят приятелства и свои семейства и да се впишат идеално в обществото.
В миналото наистина децата с този синдром са живеели по-малко, но това се е дължало на съпътстващите аномалията заболявания. Днес, с подкрепата на семейството и поддържане на правилен начин на живот и хранене децата със синдром на Даун живеят до 50 – 60, че и повече години.
Мит № 3
„Хората родени с тази аномалия не се развиват и са неработоспособни като възрастни”
Истината и тук е съвсем различна. Разбира се, ако за детето не бъдат полагани грижи и то бъде изолирано или изоставено от родителите, то може и да не успее да се развива, но това важи за всяко дете, за което поради една или друга причина не се полагат необходимите грижи.
Децата със Синдром на Даун се нуждаят от внимание и любов и могат да сътворят чудеса. Те са мили, обичливи и макар, че може да възприемат малко по-бавно от връстниците си, са много отговорни и изпълняват стриктно поставените им задачи. В страни като САЩ много фирми търсят хора със Синдром на Даун за работа в банки, офиси, хотели, тъй като могат да разчитат напълно на лоялността им.
Мит № 4
„Възрастта и начина на живот на майката обуславят появата на Синдром на Даун”
Няма нищо общо с истината. А тя е, че нито начина на живот, нито възрастта имат пряка връзка с появата на тази аномалия.
Мит № 5
„По-добре семейството да се откаже от детето, родено с този синдром, за да не бъде изолирано от обществото”
Истината е, че ако родителите не се поддадат на тези измислици и безумни предразсъдъци могат да отгледат едно слънчево, обичливо дете, което ще осмисли целия им живот. Нито едно дете, без значение дали е със Синдром на Даун или не, което е изоставено и отглеждано в държавни институции няма как да се почувства добре и пълноценен член на обществото.
Важното е да обичаме децата си, да се гордеем с тях и да ги приемем такива, каквито са!
Ние сме родители на деца със Синдром на Даун и обичаме своите слънчеви деца!
