Хиперактивност и четене и писане в първи клас. За повечето „хиперактивни“ деца училището е доста голям проблем.
Трудности им създава необходимостта да стоят спокойно на едно място, а в началото на първи клас се случва и да стават от чина, провират се под него или се разхождат в класната стая. Затрудняват се да изпълняват правилата на „училищното общество“. Обикновено те са нетрадиционните деца, които не се съобразяват със забраните и правилата.
Подобно дете е в непрекъснато движение и предпочита да дразни съученика си, вместо да слуша обясненията на преподавателя в час. Затова е ясно защо впоследствие има проблеми с домашните и уроците. Ако се налага да звъните всеки ден на съученици, за да уточнявате домашните работи, то това е сигнал за проблем. Ако ученикът свикне с подобна помощ това не е в негов интерес. Към това се прибавя и постепенно изчезващото и липсващо признание от съучениците и в крайна сметка изолирането на детето.
Зачестяват случаите, в които бързо изпадат в ярост и неконтролируемо започват да се бият със съучениците си. Трудно се успокояват и в такова състояние са опасни за себе си и останалите, защото са извън контрол. За тях учебният час е толкова дълъг, че едва се задържат на мястото си и сиигналът на звънеца за тях е толкова чакан, че нищо не е в състояние да ги задържи в класната стая и бързо излизат навън, за да тичат.
В училище проявите на хиперактивните деца се изразяват често чрез извикване на отговора при зададен въпрос, още преди другите да са успели да вдигнат ръка, прекъсване обясненията на учителя многократно като се обаждат или провокирани от обсъжданата тема, вдигат настойчиво ръка и споделят нещо, което няма нищо общо с обсъжданото.
Не са малко и случаите когато са толкова нетърпеливи, че прекъсват обясненията на учителя и искат да продължат към следващата задача, въпреки че коментираната в момента още не е решена. Това бързане по учебния материал води до чести пропуски и елементарни грешки, които при по- спокойна работа не биха допуснали.
Още при започването на първи клас те ясно се открояват в класната стая, особено ако тя е на първия етаж и се вижда добре двора на училището. Тъй като губят бързо интерес и вниманието им е много неустойчиво, когато другите деца гледат напред, слушат обясненията на учителя или работят наведени над учебниците, то децата с хиперактивност не се интересуват от работата в клас или бързо са приключили и докато всички са съсредоточени в тетрадките, то само техните погледи са насочени към прозорците.
Друго проявление на дефицита на внимание и невъзможността им да стоят дълго време на едно място е дъвкането на горната част на химикалки и моливи, като този израз на нервност може да ги накара така да изгризат моливите, защото са по-меки, че да се наложи родителите да купуват няколко комплекта за една учебна година. Те се отличават от останалите по това, че техния чин винаги е затрупан с ученически вещи. Той буквално прелива и около него се търкалят тетрадки, химикалки и отново се губят и родителите трябва да набавят нови.
Изобщо те лесно губят вещите си и това би могло да бъде сигнал за учители и родители. Забелязва се това, че чинът на който седят, особено ако е първи в редицата и пред него няма друг чин, който да го спре, там където седи такова дете, почти винаги е изместен и изнесен напред и това преместване става незабележимо.
Те седят на чина като се поклащат неспокойно, люлеят краката си напред-назад или са подгънали единия крак и са седнали върху него и това продължава, въпреки забележките на учителя.
От друга страна, ако учителят уморен от импулсивните прояви на такова дете, го премести на последния чин, той рискува да го изгуби за учебната работа. То се“заравя“ в своите вещи и мисли и изолира останалите, много често любимо занимание е да се барабани с два молива по чина, понякога издава и звуци.
Възможно е подобно поведение да не е забелязано до този момент от родителите и това се дължи на новата среда, в която попада детето- работа в учебен час. В такива случай най- добре е да се осъществяват по- чести срещи с учителя и да се чуят неговите препоръки.
Добре би било да се потърси консултация със специалист- лекар или психолог. Най- лошият вариант е да се прикрива или неглижира проблема, защото в този случай детето трябва само да се справя с непосилни за него задачи.
Всички деца, особено “хиперактивните” не се справят лесно със сухи определения и обяснения от думи. Полезна е жестикулацията, рисунките, чертежите – всички нагледни материали. Ученето, специално за по-трудните деца, трябва да бъде сведено до напредване стъпка по стъпка и до чести повторения.
В началните класове добро упражнение е играта с букви от азбуката – търсене на липсващи букви в думи, разместване на букви в думи и опит за изграждане на нови думи, измисляне на дума по зададена буква и/или казване на азбуката отзад напред. Когато се учат да четат те толкова бързо казват буквите, сричките и думите, че понякога се получава скороговорка.
Още при четенето на сричките се забелязва прескачане на букви, думи или обратно четене / вместо то се чете от /, така наречените нарушения гамацизъм, капацивъм / подмяна на к, г /, тетизъм и делтизъм /подмяна на д, т /, пюизъм и бетизъм / подмяна на б, п /, като тук не става въпрос за говорни дефекти, въпреки че и те често са съпътстващи, а за подмяна на звукове когато се усвоява четивната техника. Този проблем остава и по- късно, когато учениците започнат сами да пищат съчинения.
При всякакви упражнения е подходящо да се наблегне на четири основни момента:
- Внимателно слушане/наблюдаване;
- Мислене/планиране;
- Изработване/отговаряне;
- Внимателна проверка.
