Развитие на отделителната система

Развитие на отделителната система

Ембриологично развитие. Развитието на човешкия бъбрек преминава последователно през два примитивни бъбрека – пронефрос (от 3 до 4 

гестационна седмица) и мезонефрос (от 4 до около 16 гестационна седмица). От 5 гестационна седмица
се появява дефинитивния метанефритичен бъбрек. Оформянето на пикочния мехур започва около 6 седмица от феталния живот. През периода на метанефрогенезата, бъбреците мигрират от нивото на 4 лумбален прешлен до нивото на 1 лумбален прешлен или 12 торакален прешлен. По време на това придвижване те се завъртат. Нефрогенезата завършва окончателно през 32-36 гестационна седмица.

Анатомични данни. При раждането двата бъбрека тежат около 25 г., а в края на детството – 10 пъти повече – 250 г. Доносените новородени кърмачета имат около един милион нефрони във всеки бъбрек. Кръвоснабдяването на бъбреците е много добро – около 25% от дебита на аортата и е разпределено в два функционални кръга – кортикален и юкстамедуларен. Инервацията на бъбреците се осъществява от клончета на симпатикусовия отдел на вегетативната нервна система и има важна регулираща функция върху бъбречната физиология.
Постнаталното развитие на нефроните се осъществява чрез нарастване на гломерулите и тубулите и намаляване на интерстициалната тъкан. Гломерулният диаметър нараства един и половина пъти, докато дължината на проксималния тубул претърпява четирикратно увеличение през първите шест месеца от живота. На тази възраст гломерулно-тубулното взаимоотношение се приближва до това у възрастните.
Преценката за нормалното нарастване на бъбреците може да се направи въз основа на телесните параметри. Размерите и обема на бъбреците са в добра корелационна зависимост с възрастта, ръст, телесното тегло и телесната повърхност на децата.
Пикочният мехур се подава над симфизата (срамната кост) и е прилепен плътно към коремната стена, което улеснява пункцията му. Вместимостта му у новородените е около 50 мл, а у по-големите деца – по около 10 мл/кг т.м.
Уретрата у момчетата първоначално е около 5 см, а към пубертета достига до 12-13 см. У новородените момиченца тя е около 1 см и достига до 3-4 см в пубертета. Късата уретра у момичетата благоприятства навлизането на инфекцията по асцендентен път (от огнище в пикочно-отделителната система).

Бъбречна физиология през детството. Веднага след раждането бъбреците поемат поддържането на хомеостазата на организма, осигурявана до този момент от плацентата. Бъбречната функция достига стойностите на зрелия бъбрек към края на първата година от живота. Основните процеси за образуване на урината са гломерулната филтрация, тубулната реабсорбция и секреция. В гломерулните капиляри чрез процес на ултрафилтрация започва формирането на урината. Идеалният маркер за определяне скоростта на гломерулна филтрация е инулинът, който свободно се филтрира и не се реабсорбира в тубулите на нефрона. Скоростта на гломерулната филтрация е ниска у новородените в сравнение с възрастните. Това се обяснява с намалена пропускливост на гломерулната мембрана, ограничена филтрираща площ, ниско перфузионно налягане и малкия плазмен обем.

Бъбреците участват в регулирането на алкално-киселинното равновесие на организма чрез реабсорбция на филтрирания бикарбонат, екскреция на амоняк и екскреция на титруеми киселини. Филтрираните при нормална плазмена концентрация бикарбонати се реабсобират напълно както в проксималните, така и в дисталните тубули.
Възможността на бъбреците за концентриране на урината се свързват най-често с действието на антидиуретичния хормон. Концентрационните възможности на бъбрека у новороденото не са съпоставими с тези у възрастните. Неспособността на кърмаческия бъбрек да отделя концентрирана урина се обяснява с ниската урейна екскреция, неразвития медуларен градиент и функционално непълноценната бримка на Хенле.

 

 

 

 

Още новини