Преносена бременност – Същност: Бременността се смята за преносена, когато раждането се осъществи след 42-та седмица или след 249-тия ден. Броенето се започва от първия ден на последната редовна менструация. Среща се при около 10% от всички раждания. На 280-тия ден или 40-та г.с. раждат само 5% от бременните. Новородените от хронологичната преносена бременност са здрави, без клинични признаци за преносеност. Биологична, истински преносена се нарича бременността, от която се ражда дете с клинични признаци на преносване – данни за хронична плацентарна инсуфициенция. Биологичната преносеност се среща при около 1/4 от всички хронологично преносили бременни или в около 2%-3% от всички раждащи жени.
Честотата на преносената бременност зависи от МЦ (менструалния цикъл) преди забременяването, особенно при жени, които употребяват хормонална контрацепция. Доказано е, че 70% от хронологичната преносена бременност се дължи на забавена овулация, след която последва забременяване. Увелечава се пролиферационната фаза на МЦ, а секриционната фаза се запазва 2 седмици. Причините за преносената бременност не са изяснени, тъй като не се знаят причините за започване на нормално раждане. Преносената бременност има склонност да се повтаря при следваща бременност в 50%.
Преносена бременност – Поражения: Основното поражение на плода от преносената бременност е обезводняването. Най – ясно то е изразено и с намаленото количество околоплодна течност. При преносената бременност всяка седмица количеството на околоплодната течност намалява с 33%.
– Прояви на обезводняването от страна на майката са: стареене на плацентата, намаление на вертонеевата пихтия.
– От страна на плода може да се наблюдава: Дехидратация (суха и сбръчкана кожа), хипотрофия, олигурия, хиповолемия, повишен хематокрит, повишена концентрация на хемоглобин (Hb).
При хронологично преносената бременност не се установяват съществени морфологични промени в плацентата. Тези промени са характерни за биологичната преносена бременност, в резултат на което се нарушава функцията на плацентата (плацентарна инсуфициенция).
При биологично преносената бременност е налице в различна степен инсуфициенция на плацентата, която причинява състояние на хронична хипоксия на плода. Нарушена е и транспортната функция на плацентата, като резултат на съдоводегенеративните процеси в хориалните въси. Всичко това нарушава развитието на плода и той изпада в състояние на интраутеринна ретардация. Такива плодове са дехидратирани с намалена подкожна и мусколна тъкан, с хиповолемия и хемоконцентрация.
Преносени новородени деца: При хронологично преносена бременност, новородените всъщност са доносени, здрави и обикновенно имат по – голяма от средната телесна маса (достигаща до 4000 гр.). Поради по – големия си размер те могат да доведат до усложнения при раждането.
Според степента на изразеност на биологично преносената бременност и степента на плацентарната инсуфициенция, децата се раждат с т. нар. синдром на преносване.
Различават се три степени:
– Първа степен – новородените имат дълги нокти и сравнително къса коса, намалена подкожна тъкан, слаби кожни гънки, умерено изплашен израз на лицето. В 30% се среща умерено силен респираторен дистрес синдром.
– Втора степен – към проявите на първа степен се прибавят мекониално оцветена кожа и околоплодни ципи.Прогнозата не е много добра.
– Трета степен – жълто оцветена кожа и околоплодни ципи. Тежък респираторен дистрес синдром и често увреждане на централната нервна система. Децата имат сбръчкана суха кожа и старчески вид.
Характерно усложнение на преносените новородени деца е т. нар. мекониален аспираторен синдром. Представлява аспирация на мекониум от плода преди и по – често по време на раждането. Прогнозата на този синдром е сериозна.
Преносена бременност – Поставяне на диагнозата: Задача на лекарят е да определи срока на бременността и да определи дали се касае за недоносена, хронологична или биологична преносена бременност. Това е необходимо, защото терапевтичното поведение при трите състояния е различно.
За определяне срока на бременността е важно да се внимава при снемане на подробна менструална анамнеза. Това става и чрез ултразвуково изследване, но то е доста неточно.
1. Диагностично мониториране. Когато една бременна постъпи след 41 г.с. или с неясен менструален термин се обсъжда евентоално преносване. Лекарят трябва да реши две основни задачи:
– едната е от страна на майката – да определи готовността на матката за спонтанно или предизвикано раждане.
– втората задача е от страна на плода – да определи здравословното му състояние, което е почти равносилно да определи имали или не плацентарна инсуфициенция.
2. Ултразвукова оценка на плода. Посредством ултразвук се получава най – точната информация за количеството на околоплодна течност, която при биологично преносената бременност е намалена. Намаленото количество околоплодна течност се съпътства от повишена перинатална детска смъртност. Силно намаленото количество е признак на плацентарна инсуфициенция. Чрез ултразвук се определя и зрелостта на плацентата. При преносена бременност не се остановява 0 и І степен зрялост на плацентата, а ІІ и ІІІ степен се установява при 46% до 54%.
3. Кардиотокографски контрол. Той е метод на избор при мониториране на рискова бременност, включително преносената. При биологично преносената бременност, респираторните резерви на плацентата може да са намалени подобно на ретардираните плодове.
Преносена бременност – Поведение на лекаря: През последните години се наблюдава различно поведение при преносване. То се изразява в това, че независимо от хронологичното преносване при неблагоприятен цервикален статус и добро състояние на плода, при динамично кардиотокографско и ултразвуково следене на плода, раждането не се индуцира само защото бременността е преминала 42 г. с.. Чака се, докато започне спонтанно раждане или раждането се индуцира при благоприятен цервикален статус.
Другият случай при който се индуцира раждане е при признаци за влошаване на състоянието на плода.
При преносена бременност плацентарната инсуфициенция е хронична и се развива постепенно. При адекватно контролиране практически липсва риск от внезапно влошаване.
