След завършване на раждането външните полови органи са с повърхностни разкъсвания кръвонасядане и охлузвания. Външният вход е отворен и без ясно изразена граница е свързан с влагалището. Хименът е изцяло разкъсан.
При липса на патологични увреждания: Преминаването на плода превръща влагалището в широк и силно разтегнат канал. По стените му има различни травматични дефекти, които кървят оскъдно. Около една седмица след раждането влагалището е все още широко, но с вече добре възстановен тонус. Същите промени настъпват и в шийката на матката, която след раждането е напълно изгладена и свободно пропуска ръка. Затварянето на цервикалния канал започва от вътрешния отвор. На 3-ия 4-ия ден след раждането отворът е около 2 см, а към края на втората седмица е напълно затворен, като външният отвор се затваря на 20-21-ия ден.
Процесът на обратно развитие на матката протича с по-голяма бързина при първораждащи в сравнение с многораждалите. Той е обусловен и от състоянието на тазовите резервоари. При празен пикочен мехур и ректум обратимите процеси са изразени с по-силен интензитет.
След раждането матката е с форма на овоид с твърдоеластична консистенция поради трайната контракция. Масата й е около 1000 г., а дължината – 17 см. При физиологично протичащ послеродилен период матката ежедневно прогресивно намалява размерите си. Израз на това е спускането на дъното на матката в малкия таз. На 7-ия – 8-ия ден след раждането масата на матката намалява наполовина и е около 500 г, а на 14 – 16-ия ден е около 300-350 г, а на 20-21-ия ден – 200 г. Към 42-ия – 56-ия ден след раждането, матката достига маса около 60 г, т.е. малко по-голяма от тази преди забременяването.
Едновременно намаляват и размерите на матката на ширина. Намалява се обемът на кръвоносните съдове, а оттам и притокът на кръв. Мускулните клетки частично атрофират. Новообразуваните по време на бременността съединитлнотъканни и еластични влакна намаляват в резултат на мастна дегенерация. Поради това в матката на раждала жена се увеличава съединителната тъкан в сравнение с тази на нераждала.
Непосредствено след раждането цялата вътрешна повърхност на матката в спонгиозния слой се превръща в повърхностна рана. Контрахирането на матката намалява кръвотока и влошава условията на хранене, което води до некротизиране на спонгиозната лигавица. Създава се левкоцитна бариера под подлежащата некротизирала тъкан. Некротизиралите материи заедно с отделящите се кръв, лимфа и серум образуват лохиите. В първите 4-5 дни на следродилния период се отстраняват некротизиралите части, а към 10-ия ден вътрешната повърхност на матката е вече очистена и покрита с нов епител. На 24-ия – 36-ия ден процесът на регенерация на ендометриума е завършен и са възстановени функционалните му възможности. Регенерацията на плацентарното място протича по-бавно. Съдовете на плацентарното място тромбозират и тромбите се вдават в маточната повърхност, като я правят неравна.
При физиологичен следродилен период лохиите стават все по-светли на цвят и по-оскъдни по количество. Към 4-ата – 6-ата седмица след раждането тяхното отделяне спира окончателно. В първите 2-3 дни лохиите са предимно кървави, а от 4-ия – 6-ия ден към тях се прибавят и некротизиралите части на спонгиозната лигавица и те стават кафяво-черни на цвят. В следващите дни продължават да избледняват на цвят и стават жълтеникави. След 10-ия ден след раждането стават слузно-белезникави, а към 21-ия ден отделянето на лохии обикновено се прекратява, като тяхното количество за целия следродилен период е между 1000-1500 г. След раздвижването на родилката и особено след натоварване с физическа работа количеството на лохиите може да се увеличи и цветът им става по-кръвенист. Лохиалният секрет е с изразени антибактериални качества и възпрепятства развитието на асцендентна инфекция в маточната кухина. В цервикалния канал и влагалището може да се срещне бактериална флора.
С развитие на инволутивния процес и намаляване обема й матката се спуска в малкия таз, като яйчниците и тръбите следват нейния ход. Те постепенно възвръщат положението си преди забременяването, а също така и анатомичните си размери. Характерно за яйчниците е възстановяването на цикличната им дейност. Жълтото тяло е постигнало своето най-силно развитие в първия триместър на бременността и след хормоналната продукция на плацентата започва ретроградното си развитие. След раждането се превръща във фиброзно тяло. По време на бременността няма узряване на фоликули, а в послеродилния период по време на кърменето обикновено се развива лактационна аменорея при около 80% от жените. Жените, които не кърмят децата си, обикновено в първите 6 седмици след раждането получават менструация.
