Новообразуванията на половия член биват доброкачествени и злокачествени.
Доброкачествени новообразувания.
В клиничната практика най-често се срещат т. нар. кондиломи. Те се появяват и развиват предимно по главичката на половия член, по короната му или по вътрешната страна на препуциума и по гемчето на половия член. При оглед се виждат в повечето случаи като единични малки образувания като цветно зеле, обхващащи по-голяма част от главичката на половия член или препуциума.
Като най-вероятна причина за тяхната поява и развитие се приема специфичен вирус. Те могат и да се предадат след допир. От предразполагащите фактори най-голямо значение се отдава на възпалителните процеси в областта на половия член, недобрата хигиена и задръжката на смегма в областта на препуциума.
Обикновено протичат безсимптомно и могат да кървят при инфектиране. Когато процесът напредне, главичката и препуциумът започват да се разрушават.
Лечението е хирургично. Те могат също така да се кюретират или да се отстранят с помощта на електронож или лазерен лъч.
Профилактиката се състои в спазване на необходимата хигиена и излекуване на възпалителните процеси в областта на главичката на половия член и препуциума.
Злокачествени новообразувания.
Ракът на пениса (половия член) съставлява 0,5 до 1 % от всички злокачествени новообразувания у мъжа. В някои страни, като Виетнам, Южна Корея, Парагвай, той се среща значително по-често, отколкото в други, например при мюсюлманите и евреите. При техните мъже, при които се прави обрязване на препуциума още след раждането, заболяването се наблюдава много рядко. Ракът на половия член най-често се наблюдава от 40 до 70-годишна възраст.
Причините за рака на половия член, както и за другите туморни заболявания не са напълно установени. Голямо значение за появата и развитието му имат безспорно лошата хигиена и възпалителните процеси в лигавицата на кожата по главичката на половия член. Установено е, че в около 40 до 80 % от случаите ракът се развива у болни с фимоза. Фимозата създава условия за задръжка на смегма и урина. Получава се разпад, който благоприятства развитие на възпалението. От другите моменти значение се отдава на плътността на влагалището у половата партньорка на засегнатия индивид, честотата, интензитета и хигиената на половите контакти. Значителен брой от болните с рак на пениса съобщават, че в миналото са боледували от трипер, банален уретрит, мек шанкър, венерически заболявания и травма. При други случаи значение се отдава на т. нар. предракови заболявания левкоплакия, еритро-плазия и др.
Заболяването се локализира най-често в областта между главичката на члена и препуциума. От тук той може да се разпространи по съседство в околните тъкани.
При оглед на по-голяма част от болните се вижда неголяма язва с плътни краища, които понякога кървят. При други случаи се вижда само единичен възел, който по-късно се размеква, разязвява се и започва да отделя гной. Наблюдава се много бърз растеж и тенденция за заангажиране на пикочния мехур и простатната жлеза чрез прерастване. Ракът може да се развива като разрастване в областта на главичката, което бързо прогресира и за кратко време обхваща целия член. Ракът бързо метастазира в лимфните възли, разположени на слабинните канали.
Ракът на половия член дълго време протича безсимптомно. На началните симптоми пациентите не винаги обръщат достатъчно внимание. Болните се явяват на преглед тогава, когато туморът е достигнал значителни размери. Болката се локализира в областта на главата и се разпространява към седалищната част, слабинните гънки и ануса. Вследствие на притискането на пикочния канал при една част от болните може да се появи затруднение в уринирането.
При болните, които имат фимоза, туморът може да не се види, но при оглед се установява подуване на препуциума. Когато туморът се разязви, започва да се отделя секрет с гнилостна миризма. В редки случаи се наблюдават уринарни фистули в резултат на пробиването на пикочния канал. Когато процесът заангажира и кавернозните тела, ерекцията е болезнена.
В около 30 % от случаите едновременно с установяването на тумора се намират и увеличени лимфни жлези в слабинните гънки.
Разпознаването на напредналите форми на рака на половия член не е трудно. Трудно се диагностира в началото, когато болните нямат оплаквания и промените са незначителни. Най-често болните през този период се лекуват за венерически болести и катар, без да търсят специализирана лекарска помощ. Те отиват на преглед тогава, когато са получили усложнение и ракът е напреднал много.
В зависимост от характера и стадия на заболяването лечението е хирургично, лъчелечение и лечение с противотуморни средства (препарати цитостатици). Прогнозата е добра, когато диагнозата се постави навреме и лечението се провежда правилно. Много е важна профилактиката на заболяването. Най-голямо значение има навременното хирургично лечение на фимозата. В редица страни на Азия, Америка и Европа фимозата се оперира още в най-ранна детска възраст. В случаите, при които по една или друга причина не е направена операция, трябва да се спазва много добра хигиена. Необходимо е при най-малките смущения, които се проявяват в тази област, винаги да се отиде на преглед при лекар. Възпалителните процеси в областта на половия член трябва навреме да се диагностират и правилно да се лекуват.
Автор: проф. Тодор Патрашков
