История с щастлив край. Гери е жена, като всички останали момичета, с които се разминавате в забързаните утрини, в лежерните следобеди, в летните вечери. Не знаем какво се крие зад тихата й усмивка, зад изморените очи, в нейното сърце.
Да, дълго време семейството на Гери чака дете и когато Благата вест навестява дома им идва радостта от новината, че бебетата са две – еднояйчни близначки.
Изпитанието
Скоро обаче бъдещите родители се изправят пред трудна битка – в процеса на проследяване на бременността се установява, че близнаците имат осезаема разлика в теглото и че единият е с лоши показатели от Доплеровото изследване (не се развива според очакванията). Единствената алтернатива, която лекарите предлагат е редукция (премахване) на проблемния плод в чужбина. В търсене на решение, родителите се допитват до още специалисти, но и техните прогнози не са добри.
Въпреки това Гери и съпругът й не се отказват и решават да се борят до край за двете си рожби. Те намират своята последна надежда в болница „Надежда“, където ги посрещат д-р Чачева и д-р Михова от сектора по Пренатална медицина.
Двете лекарки поемат случая, въпреки проблемната ситуация и лошите прогнози.
„Гери дойде при нас в 23-та гестационна седмица в много усложнено положение – споделя д-р Чачева, специалистът, който следи майката до края на бременността й. – Диагнозата, която поставихме беше селективна интраутеринна ретардация тип 1 при монохориални близнаци или казано по-просто единият плод е малък, но със стабилен кръвоток, който не се променя през седмиците. Успяхме да спрем контракциите, д-р Михова направи серклажа и както се казва, успяхме да „консервираме“ по-малкото бебе до момента , до който то спря да расте при все още стабилен кръвоток. “
И дойде мигът
Вчера, на 1 септември, в 34-та гестационна седмица, еднояйчните близначки поеха първа глътка въздух в болница „Надежда“. Момиченцата се раждат чрез секцио, живи и здрави, адаптирани са добре и радват щастливите си родители.
И защото раждането се случи на 1 септември – ден, който „носи“ името на новородените със себе си, едното момиченце е кръстено Симона, на Св. Симеон Стълпник, а другото се казва Кристина, в знак на благодарност към д-р Кристина Чачева, ръководител на сектора по пренатална медицина в МБАЛ „Надежда“ – лекарят, който не се предаде и беше до тях до самото им раждане.
