Нарушенията на щитовидната жлеза най-често са причина за развитието на автоимунен процес. При възникването му, организмът може да образува антитела като ТРО или известни като МАТ – микрозомални антитела. МАТ са насочени към микрозомните субстанции на клетките на щитовидната жлеза.
Доказването на МАТ антитела и определяне на тяхната концентрация е начинът да се докаже автоимунно тироидно заболяване. Най-високите нива на тези антитела са характерни за пациенти с болестта на Хашимото. При това заболяване преобладаването на МАТ е почти 90% от случаите и потвърждава автоимунния произход на заболяването.
Тези автоантитела се появяват също и при болестта на Грейвс (60-80 %).
Има добра асоциация между наличието на антитела срещу МАТ и хистологичен тироидит. Хроничната тироидна болест може да съществува години преди клиничната проява на хипотироидизма.
Определянето на МАТ е от полза при дигностиката на тироидните автоимунни заболявания и спомага за различаването им от неавтоимунна гуша или хипотироидизъм.
Известно е, че автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са най–често срещаните болести при жените в репродуктивна възраст и се проявяват между 20 и 40 годишна възраст от живота им.
