Лекари от Клиниката по кардиология в „Сърце и Мозък“, Плевен участваха в първи обучителен курс – теоретичен и практически, свързан с нова техника за физиологична сърдечна стимулация. „Точното наименование на обучителната сесия е за физиологична сърдечна стимулация – стимулация на снопа на Хис (His bundle pacing) и стимулация на лявото бедро (Left bundle branch pacing). Лектор и проктор на обучението бе доц. Васил Велчев, водещ специалист в областта на кардиостимулацията и инвациите в кардиостимулацията в България“, информира д-р Николай Петров, един от двамата участници в курса. Вторият е д-р Павлин Павлов – началник на Отделението по инвазивна кардиология към Клиниката.
По време на курса при трима пациенти успешно са имплантирани кардиостимулатории (пейсмейкъри) чрез техниките за физиологична камерна стимулация. При нито един от случаите няма усложнения, което е потвърдено и при контролните прегледи чрез отличните им показатели. Тази иновативна за световната и българската медицина практика техника все повече ще замества класическата имплантация на устройства, регулиращи сърдечния ритъм, категорични са от Клиниката по кардиология в „Сърце и Мозък“. Стремейки се да предоставя диагностична и терапевтична медицинска помощ на най-високо световно ниво, в Клиниката виждат бъдещото развитие на кардиостимулацията именно в посока на физиологичната сърдечна стимулация:
„Имплантирането на кардиостимулатори (пейсмейкъри) за лечение на сърдечни брадиаритмии се използва повече от 60 години. Всяка година в световен мащаб и в България се имплантират все повече кардиостимулатори поради постоянно увеличаващите се индикации за тях“, споделя д-р Петров. Неговото мнение е, че новият метод за физиологична сърдечна стимулация има голяма вероятност в дългосрочен план да измести класическата имплантация на постоянни пейсмейкъри, но това ще се случи след като лекарите придобият достатъчно опит в прилагането му. Имплантацията по новата технология/техника е сравнима по продължителност с тази при стандартната, процесът на възстановяване на пациента е същият, но в дългосрочен план при използване на физиологичната сърдечна стимулация се елиминира евентуално бъдещо надграждане на пейсмейкърната система, а това гарантира и по-добро качество на живот за пациентите.
Д-р Николай Петров пояснява и какви са предимствата на новата технология за физиологична сърдечна стимулация в сравнение с класическата, прилагана по принцип:
„При антибрадикардните кардиостимулатори от основно значение за сигурността на пациента и нормалната функция на стимулиращата система има сигурната и стабилна позиция на камерния електрод. Класическата позиция на камерния електрод е във върха на дясната камера. Това е позиция с изключителна стабилност, дори и при електроди с пасивна фиксация и с отлични електрически показатели. От дългогодишния опит с деснокамерната апикална стимулация е доказано, че камерната активация от върха на дясната камера индуцира електрическа и механична диссинхрония. Липсата на синхрон в активирането между лявата и дясната камера и в отделните сегменти на лявата камера, поради нефизиологичната деснокамерна апикална стимулация води до остро и хронично влошаване на помпената функция на лявата камера. Това се наблюдава винаги при пациенти с предхождаща систолна дисфункция на лявата камера. При тези пациенти този проблем е решен чрез употребата на бивентрикуларна стимулираща система, т. Нар. сърдечна ресинхронизираща терапия. При пациентите с изходно запазена систолна функция на лява камера, големият процент на хронична деснокамерна апикална стимулация може да доведе до понижаване на фракцията на изтласкване на лявата камера и развитие на сърдечна недостатъчност в до 1/5 от пациентите. Развива се така наречената пейсинг- индуцирана кардиомиопатия. Дали хрончната диссинхрония в камерното активиране ще доведе до сърдечна недостатъчност е трудно да се предвиди. В миналото големи надежди бяха възлагани този проблем да бъде решен чрез въвеждането на алтернативни позиции за имплантация на деснокамерния електрод, като междукамерната преграда или изходният тракт на дясната камера. До този момент няма клинично проучване, което категорично да доказва превъзходството на септалната стимулация пред деснокамерната апикална стимулация по отношение на редуциране на случаите на пейсинг- индуцирана кардиомиопатия. Отскоро за „наистина“ физиологична камерна стимулация, в световен мащаб, основните технически и инструментални разработки са в областта на стимулацията директно на проводната система на сърцето – снопа на Хис и на лявото бедро. Тази техника може да се използва при всички пациенти, при които се предполага, че ще имат голям (над 20%) процент камерна стимулация или като алтернатива на сърдечната ресинхронизираща терапя в някои случаи.“
