Интраутеринната смърт на плода може да настъпи по всяко време на бременността. Смъртта на плода до края на второто тримесечие се разглежда като аборт.
Да разгледаме смъртта на плода през третото тримесиечие. Причините са много. Някои от най – честите са: тежка преклампсия, еклампсия, диабет, плацентарна инсуфициенция от различни причини и др..Вродените аномалии на плода са сред водещите по честота причини за смъртта на плода. Преносена бременност, интраутеринна ретардация на плода от различни причини, общи и вирусни инфекции.
Когато при задържан мътръв плод настъпи хеморагична диатеза с намаление на фибриногена в плазмата, се говори за синдром на мъртвия плод. Честотата на този синдром е 10-20 % от всички случаи на интраутеринна фетална смърт. При задръжка повече от 5 седмици, честотата се увеличава на 15-40 %. В редки случаи обаче хемостазни нарушения може да възникнат и след 8 дни.
Поставяне на диагноза. Поставянето на диагнозата не е трудно. През втората половина на бременността, жената не усеща детските движения. Гърдите й омекват. Обемът на матката е по – малък в сравнение с гестационния срок. През втората половина на бременността, фундоса стои по – ниско от нормата за съответния гестационен срок. Детски сърдечни тонове не се чуват на слушалка. С ултразвуково изследване се установява много малко количество или липса на околоплодна течност, липса на сърдечни пулсации.
Акушерско поведение. Щом се докаже диагнозата мъртъв плод през втората половина на бременността и особено през третото тримесечие, по принцип трябва да се предизвика раждане. Диагнозата трябва наистина да се докаже. Макар и не чак толкова често, нечуваното на детските тонове може да е затруднено. В тези срокове на бременността плодът понякога заема такива положения, които правят невъзможно чуването на детските сърдечни тонове с акушерска слушалка. Необходимо е да се докаже липсата им с ултразвук или електрокардиограф.
При мъртъв плод раждането трябва да стане по принцип вагинално. Извършва се чрез елективна индукция с окситоцинова инфузия и пукване на околоплодния мехур. При липса на индикации за бързане, преди индукцията трябва добре да се оцени цервикалния статус. Тъй като най – често индукцията на раждането става в по – ранни срокове, маточната шийка е недостатъчно или изобщо неподготвена (незряла). В такива случаи трябва да се подготви шийката.
Поведение при синдром на мъртъв плод. Причината за развитие на куагулопатия при мъртъв плод е неизвестна. Счита се, че се развива хронична ДИК, в резултат на непрекъсната образуване на тромбопластин от мъртвия плод. Той попада в майчината циркулация и там превръща фибриногена във фибрин. Фибринът се отлага в микроциркулацията (ДИК). Развитието на хеморагична диатеза е рядко, но може да настъпи вследствие на изразена хипофибриногенемия и вторична фибринолиза. Намаление на другите фактори на съсирването настъпва рядко.
На всички жени обаче, които постъпват с мъртъв плод, трябва да се направи ПКК с тромбоцити и Коагулационен статус.
Поведението при синдром на мъртвия плод се изразява в следното: раждането се индуцира независимо от цервикалния статус. Доколко бързо ще се действа, зависи от коагулационния статус и от това, дали е налице маточно кръвотечение или обща хеморагична диатеза. При липса на външно кръвотечение в зависимост от степента на коагулационните разстроиства на кръвта – нисък фибриноген и тромбоцити, предварително се коригира коагулацията и след това се индуцира раждането. Необходимо е предварително да се осигури запас от прясна кръв.
Поведение при синдром на мъртъв плод при близнаци. Макар и рядко, в резултат на смъртта на единия плод при многоплодна бременност, може да се развие ДИК. Когато това настъпи в по – ранен гестационен срок, преди зрелостта на живия близнак – ситуацията е спорна. Поведението понастоящем е да се лекува синдромът за коригиране на коагулационните разстройства, до получаване на зрялост на плода. След това се извършва раждане според условията.
Вредности на коагулопатията върху другия близнак. При еднояйчни близнаци, както е известно съществува анастомоза на плацентарните съдове за двата близнака (третото кръвообращение). По тази причина е възможно преминаването на тромбопластин от умрелия плод в циркулацията на здравия. При тези условия е възможно оставащия здрав близнак да бъде увреден от ДИК. Описани са подобни случаи на аномалии на оставащия жив плод. Обратно при настъпване на синдром на мъртвия плод при двуяйчни близнаци поради липса на съдова анастомоза между двете плаценти, такъв риск за оставащия здрав плод не съществува.
