Гонококцията е най-широко разпространеното венерическо заболяване причинявано от Neisseria gonorrhoea, която е Грам отрицателен диплокок делящ се напречно.
В острите стадии на заболяването гонококите се намират разположени в цитоплазмата на сегментоядрените левкоцити, а при хроничните – извън тях. Те са патогенни само за цилиндричния епител.
Понякога атакуват и многослойния плосък епител на влагалището у малки момичета и възрастни жени поради някои биохимични особености на епитела в тази възраст. Макар и по-рядко, те могат да засегнат и лигавиците на ректума, конюнктивите и устната кухина.
Начинът на заразяване е по полов път. Гонококите попадат в уретрата на мъжа и цервикалния канал на матката у жените. Малките момичета се заразяват при блудство, от бельото на майката или общи повърхности в банята. Новороденото може да се зарази през време на родилния акт, като гонококите от родилните пътища на болната майка попадат в очите. Оралната форма на гонококцията – тонзилит, тонзилофарингит, се развива при оролни контакти. Инкубационният период на гонококцията е средно 3 дни (от 1 до 7 дни).
Острият гонококов уретрит започва с парене и сърбеж в предната част на уретрата. Уретралния канал е зачервен и оточен. В началото от него се отделя слузест ексудат, който бързо добива гноен характер. Уринирането е придружено от остра болка или парене. Често заболяването започва с обилно гнойно жълтозеленикаво течение от пикочния канал, придружено от общо неразположение и повишаване на температурата. По хода на уретрата има палпаторна болезненост. Увеличават се и стават болезнени ингвиналните лимфни възли.
Съществуват и случаи, при които острият гонококов уретрит протича вяло със слабо изразени субективни оплаквания и локални промени. В други случаи той може да протече много остро със силно проявени локални и общи прояви. Без лечение повече или по-малко проявеното гнойно течение намалява след 2—3 седмици. До 2 месеца гонококцията се означава като остра, а след това хронична.
При гонококовия хроничен уретрит субективните оплаквания и обективните изменения намаляват и периодично се обострят под влияние на алкохол, полови ексцесии, пикантни храни и др. Болните се оплакват от сърбеж и леко парене, а при засягане на задната уретра имат и микционни смущения – чести позиви за уриниране и др. От уретрата сутрин преди уриниране се отделя слизеста капка, която цапа бельото. Тези смущения предизвикват у болните а понякога и тежка хипохондрия.
Диагнозата се изгражда въз основа на анамнестичните находка, микроскопското изследване, пробата с двете чаши, културелното изследване и др.
Усложненията на гонококовия уретрит у мъжа се получават както при острата, така и при хроничната форма. Обилният гноен ексудат от уретрата предизвиква възпаление на главичката на пениса, стеснение на препуциума, при което последният не може да се издърпа над главичката. Гонококите често предизвикват възпаление на парауретралните ходове, на жлезите на Tison, на Littry, на кавернозните тела или на жлезите на Cowper. Едни от най-честите и тежки усложнения на гонококовия уретрит са простатитите и епидидимитите.
Автор: проф. Тодор Патрашков
