Репродуктивното здраве е тема, на която през последните години се обръща все по-голямо внимание. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че нараства броят на хората, сблъскващи се със сериозни и предизвикателни здравословни препятствия по пътя към мечтаното родителство. Знаете ли, че ендометриозата се среща много по-често, отколкото смятаме, и че тя се нарежда сред основните “виновници” за затруднения по отношение на фертилитета?
В днешната статия ще се фокусираме именно върху тази диагноза и ще разгледаме в повече детайли както същността и симптомите ѝ, така и как тя оказва влияние върху репродуктивното ни здраве. Колкото по-наясно сме с текущото си здравословно състояние и познаваме отблизо диагнозата, толкова по-навременни и адекватни мерки ще можем да вземем.
Какво е ендометриоза?
По своята същност ендометриозата представлява хронично заболяване с възпалителен характер и автоимунен компонент. По официални данни една на всеки девет жени страда от ендометриоза – цифра, която следва да ни обърне внимание колко често срещана е всъщност диагнозата.
При ендометриозата тъкан, подобна на тази в матката, се локализира на места извън нея. Най-често ендометриални лезии откриваме по органите от малкия таз – яйчници (там се разполагат и ендометриозните кисти, наречени ендометриоми), фалопиеви тръби, пикочен мехур, апендикс. Следва да се отбележи обаче, че ендометриозата не е изолирано гинекологично състояние. Находки от ендометриозни лезии могат да се открият и в отдалечени органи като червата, белите дробове, диафрагмата. Макар и много рядко, на медицината са известни и случаи на ендометриоза в мозъка и дори в сърдечния перикард.
Няма еднозначен отговор за това защо и как възниква ендометриозата. Съществуват няколко теории. Най-популярната и “стара” сред тях гласи, че заболяването е следствие от ретроградната менструация – когато менструалната кръв не напуска тялото през влагалището, а се “връща обратно” към малкия таз през фалопиевите тръби. Важно е да отбележим обаче, че почти всички жени изпитват ретроградна менструация в спорадични моменти; далеч не всички от тях развиват ендометриоза. При тях имунната система успява да “неутрализира” ендометриалните клетки и сякаш стопира по-нататъшното прогресиране на заболяването. Оттам можем да заключим, че при жените с ендометриоза е възможно да съществува нарушение на ниво имунна регулация.
Съществуват и други теории, целящи да обяснят етиологията на диагнозата: превръщане на клетки в ендометриозни, “пренасяне” на ендометриални клетки по кръвен и лимфен път, специфични изменения и нарушения на ниво ембриогенеза. И макар и да не разполагаме с пълната картина по отношение на произхода на заболяването, знаем много повече за симптоматиката и евентуалните последствия от сблъсъка с ендометриозата.
Какви са симптомите и защо всъщност болката не е нормална?
По своята същност ендометриозните лезии придобиват характера и поведението на маточната лигавица по време на менструация – под въздействието на хормоналните промени в тялото по време на този период, те също кървят и така създават основа за хронично възпаление и сраствания. Ето защо един от най-често срещаните симптоми, асоциирани с ендометриозата, е силната болка по време на цикъл.
Свикнали сме да чуваме, че е “нормално да боли” и че “такава е женската природа”. В действителност обаче, болката, и особено силната такава, не би следвало да е част от нормално протичащата менструация. Интензивните болки, спазми и подчертаният дискомфорт, както и обилната и продължителна менструация, са неизменно основателна причина да посетим акушер-гинеколог. Стигмата около цикъла и това, че все още в обществото темата се разглежда като “табу”, в много от случаите забавя диагнозата и води до понякога трайни последици върху организма на пациентката. В световен мащаб по официална статистика отнема между 7 и 10 години достигането до правилната диагноза – наред с често трудното диагностициране и наложителната намеса на специалист, самият факт, че жените приемат болката за “нормална” и не се обръщат към лекар, спомага за забавянето във времето.
Сред другите често срещани симптоми се нареждат храносмилателните проблеми (запек, диария, дискомфорт по време на изхождане, кръв в изпражненията), проблеми с уринирането, повишаване на телесната температура по време на менструация, болка при полов контакт, гадене и повръщане, хронична тазова болка и чувство за тежест. По правило всички симптоми, появяващи се малко преди и по време на менструалния цикъл, както и повтарящите се такива ежемесечно, следва да бъдат разгледани с повишено внимание и въпросът да се отнесе към акушер-гинеколог своевременно.
Друг често срещан симптом, асоцииран с ендометриоза и аденомиоза (наричана често “сестрата” на ендометриозата, при аденомиозата наблюдаваме врастване на маточната лигавица в мускулния слой на матката и, като резултат от това, интензивни болки и кръвотечения), е нарушеното репродуктивно здраве. По статистика 50% от жените с репродуктивни затруднения имат ендометриоза. Нека разгледаме как всъщност състоянието нарушава фертилитета.
Ендометриоза и фертилитет: Как диагнозата повлиява репродуктивното здраве
Eдин от най-често срещаните симптоми, свързани с ендометриозата, е нарушеното репродуктивно здраве. Макар и тясно обвързано с уро-гениталния тракт на пациентките, заболяването не протича изолирано в тазовата област и, както вече споменахме, засяга цялостното състояние на организма.
По отношение на фертилитета, ендометриозата въздейства неблагоприятно по следните начини:
- Хронично възпаление и наличие на сраствания – възпалението създава предпоставка за образуване на сраствания, които, от своя страна, могат да компрометират функцията и здравето на репродуктивните органи;
- Запушване на фалопиевите тръби – възпалението и наличието на ендометриозни лезии в тръбите е възможно да ги направи непроходими, особено ако става дума за тежка ендометриоза. В такива ситуации естественото забременяване е затруднено или дори невъзможно при пълно запушване, защото се създават нарушения и на ниво оплождане, и на ниво транспортиране на ембриона до матката.
- Наличие на ендометриоми (кисти по яйчниците) – ендометриозните кисти по яйчниците имат подчертано негативно влияние върху качеството и броя на яйцеклетките. Често пъти, особено при кисти с големи размери, се налага оперативна интервенция, която допълнително травмира яйчника и компрометира яйчниковия резерв. Ето защо обмислянето на криопрезервация на яйцеклетки преди операция е препоръчително, в случай че пациентката желае да подобри репродуктивните си възможности в бъдеще.
- Хормонален дисбаланс – ендометриозата е естроген-зависимо заболяване и протичането му върви ръка за ръка с хормоналния дисбаланс. Неоптималният синтез на естроген (в излишък) и прогестерон (в недостатъчност) е възможно да наруши нормално протичащата овулация.
- При аденомиоза се променя вътрематочната среда – наличието на ендометриума вътре в мускулния слой на матката потенциално носи рискове от затруднена имплантация на ембриона и повишава риска от спонтанни аборти.
- Болка по време на сексуален контакт – дискомфортът и болката по време на секс сами по себе си могат да осуетят опитите за постигане на бременност по естествен начин и да се отразят негативно психически, създавайки тревожност и страх у пациентката.
- Дисрегулация на ниво имунна система – при жените с ендометриоза е често срещано имунната им система да не функционира оптимално; в противен случай, тя успешно би елиминирала ендометриозните лезии извън маточната кухина. В резултат от хроничното възпаление в тялото пък е възможно тя да е свръхактивна – в контекста на репродуктивното здраве това означава, че може да атакува ембриона и така да се попречи на нормалното протичане на бременността.
- Занижени успехи при прилагане на техники от асистираната репродукция – инвитро процедурата, сама по себе си, не е панацея. Когато обаче е налице тежка ендометриоза, това допълнително затруднява процеса. Вече споменахме, че ендометриомите компрометират както броя, така и качеството на яйцеклетките, а знаем, че те са от съществено значение за успеха при асистираната репродукция. В резултат на това е възможно след стимулацията да нямаме достатъчно яйцеклетки или тези, с които разполагаме, да не се оплодят успешно. От друга страна, наличието на ендометриоза и аденомиоза повишава рисковете от неуспешна имплантация и спонтанни аборти.
В заключение
Виждаме, че ендометриозата е изключително комплексно състояние, което прогресира с времето – ето защо навременната диагноза и управление на заболяването са от решаващо значение по отношение на репродуктивното здраве. При наличие на симптоматика като силна менструална болка, гадене, повръщане, храносмилателни смущения или болка по време на полов контакт, не отлагайте своевременната консултация със специалист.
Не забравяйте, че болката никога не е нормална – тя е начинът на тялото да ни сигнализира, че нещо не е наред. Колкото по-рано го чуем, толкова по-ефективно ще съумеем да се погрижим за себе си. Бъдете здрави!
