„Поетапно до месец август електронното здравно досие на пациентите ще обхване всички дейности от извънболничната и болничната помощ.“ Това заяви министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на ежегодния форум, организиран от „Икономедиа“, на тема Дигитално здраве. Министър Сербезова посочи, че за три месеца беше създадена нормативна уредба и технически предпоставки за реализация на електронното здравеопазване в страната, като резултат – всеки здравноосигурен гражданин може дигитално да получи информация за прегледите, медицинските изследвания и предписаните му лекарства, както и да се възползва от електронната рецепта. „От първи юни се дигитализират документите в извънболничната медицинска помощ – всички направления и амбулаторни листове, а от 1 август всички дейности в болничната медицинска помощ – от историята на заболяването през извършените медицински дейности и прегледите до резултатите от тях“, отбеляза още министърът.
Това, което Министерството на здравеопазването прави в момента, е за първи път прозрачността и проследимостта да бъдат двупосочни – от една страна пациентът да има пълен достъп до здравното си досие, а здравната каса – до извършената медицинска дейност. Всичко това ще доведе до подобряване на контрола и повишаване на качеството. В реално време ще са видими свободните болнични легла за хоспитализация, с което ще се прекрати практиката линейките да обикалят между лечебните заведения в търсене на свободни легла, обясни проф. Сербезова.
„Основната полза от здравеопазването на светло е гарантирането на възможност за упражняване на осъзнат избор от страна на пациента, което допринася за постигането на терапевтични цели. Това ще повиши доверието в системата между пациента и лекаря и ще доведе до подобряване на качеството, ефективността и безопасността в системата чрез конкуренция и бенчмаркинг.“ Това посочи здравният министър в презентацията, която изнесе пред участниците във форума. По думите ѝ дигитализацията е и път към подобряване на ефективността на лекарите, доколкото информираните пациенти задават по-фокусирани въпроси и в по-голяма степен се придържат към назначената терапия, като последното е предпоставка за дългосрочното подобрение на здравните показатели на нацията.
„Прозрачността в здравеопазването означава да имаме данни за разходи, ефективност и качество, за да повлияем върху поведението на всички заинтересовани страни – на пациентите, на медицинските специалисти и на изпълнителната и законодателната власт, като целта е пациентът реално да бъде в центъра на системата“, заяви министърът на здравеопазването. За да постигнем това е необходимо да разполагаме с надеждни и навремени данни, за да бъдат процесите в здравеопазването управлявани адекватно. На практика дълги години процесите бяха управлявани в хипотезата на непознаването, именно поради липсата на дигитализация, обясни още проф. Сербезова.
На форума присъстваха още министърът на електронното управление Божидар Божанов, председателят на Комисията по здравеопазване в НС доц. Антон Тонев, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на лекарската и фармацевтичната гилдия, на „Информационно обслужване“ АД и др.
