С термина Детска церебрална парализа се обособява комплекс от непрогресиращи двигателни промени – парези неволеви движения, координационни нарушения и промени в мускулния тонус, които са резултат от мозъчни увреждания в пренаталния, интранаталния и постнаталния период, обусловени от различни етиологични фактори. Епилептичните припадъци и интелектуалният дефицит са чести придружаващи симптоми.
Причини. Различни вътреутробно действуващи фактори могат да станат причина за развитие на детска церебрална парализа в 30% от случаите. Това са:
– вируси – рубеолен, цитомегаловирус, грипен, херпес симплекс вирус и др.
– медикаменти – седатива, антиконвулсанти, психотропни, наркотици
– други – алкохол, никотин, радиация, някои метаболитни нарушения, токсикози на бременността и др.
Чест рисков фактор е недоносеността на плода. Интранаталната увреда е най-честа. Протрахираното раждане довежда по-често до продължителна интранатална асфиксия с развитието на хипоксично-исхемична енцефалопатия и по-рядко до интракраниална хеморагия. Най-честите постнатални причини за формиране на детска церебрална парализа са: менингити, енцефалии, тежки тонично-клонични припадъци, тежка остра дехидратация, черепно-мозъчни травми.
Основните патофизиологични механизми са: мозъчна исхемия, в по-малка степен мозъчна хеморагия с последваща левкомалация, както и мозъчни инфаркти в резултат на тромбози и емболии при сепсис и вътресъдова коагулопатия. Хипербилирубинемията при Rh изоимунизация води до селективно увреждане на базалните ганглии и таламуса, които могат да бъдат увредени и по съдов механизъм.
Клиника. При детската церебрална парализа се касае за дифузно засягане на мозъка със значително по-тежко увреждане на определени мозъчни структури. Това обяснява наличието на дискретни двигателни нарушения, изхождащи извън масивно уведените системи. Успоредно с двигателния дефицит се наблюдават:
– сетивни нарушения от проводников тип
– зрителна и очедвигателна непълноценност при 50% от болните
– епилептични припадъци имат около 30% от болните. Преобладават генерализираните тонично-клонични или фокални епилептични синдроми.
– говорни нарушения
– интелектуален дефицит има при около 50% от децата с детска церебрална парализа, половината от които са практически необучаеми. Това определя голямото социално значение на заболяването.
Според водещите двигателни симптоми детската церебрална парализа се квалифицират в следните форми: пирамидна, екстрапирамидна, церебеларна и смесена. Белезите на двигателен дефицит обикновено не се установяват непосредствено след раждането, а след 3-6 месеца. В този светъл период неврологичният статус може да бъде нормален. Дискретната симптоматика обикновено се изчертва с аксиална хипотония, забавя се задържането на главата и устойчивостта при поза на детето седнало на коленете на майката. Крайниците са с нормален или леко повишен тонус. Смутени са синергичните движения на очните булбуси и проследяването на предмети с поглед.
От пирамидните форми най-разпространена е хемиплегичната форма. Първите прояви се установяват към 4-5 месечна възраст. Характеризира се с предимно едностранни двегателни нарушения. Ръката е засегната по-силно и то предимно дистално. Има всички белези на спастична хемиплегия с намалена мускулна сила, повишен мускулен тонус повече във флексорите на горния крайник и екстензорите на долния, повишение на нормалните и наличие на патологични рефлекси. Прохождането е с известно забавяне. Речеви нарушения имат 25-20% от болните.
Диплегична форма се наблюдава в 10-22% от болнита. Двигателният дефицит е в долните крайници. Мускулният тонус е силно повишен. Долните крайници са в поза на ножица. Децата прохождат късно след продължителна кинезитерапия. Болните са с нормален интелект или с лека степен на интелектуален дефицит.
Двойно хемиплегична форма. Диагнозата обикновено се поставя рано. Новородените са хипотонични, сънливи, имат епилептични припадъци от първите дни. Наблюдават се също смутено сукане, гълтане, микроцефалия. Някои деца могат да проходят с помощ. Те са трудно обучаеми, имат чести епилептични припадъци, интелектуален дефицит в тежка степен, зрителни и говорни нарушения.
Екстрапирамидна форма. Касае се за тежко двигателно нарушение, характеризиращо се с наличие на неволеви движения и променлив мускулен тонус.
Церебрална форма. В първите месеци се наблюдава мускулна хипотония, по-късно атаксия при опит за сядане. Прохождането става към 2-3 годишна възраст. Може да има парези. Чести са говорните нарушения и изоставане в психичното развитие.
Прогнозата на детската церебрална парализа зависи от тежестта на двигателния и интелектуален дефицит, наличието на епилептични пристъпи, своевременната диагноза и ранната рехабилитация. Децата, при които да 2 годишна възраст персистират примитивни рефлекси, асиметрични шийни тонични рефлекси и не изграждат защитни рефлекси, имат малък шанс да проходят самостоятелно, а тези, които до 4-годишна възраст не могат да сядат, не се научават да ходят.
Лечението е физикално, медикаментозно и хирургично. Първостепенно значение имат кинезитерапията и рехабилитацията, чрез които се изработват двигателни умения и се осъществява профилактика на контактурите и деформациите.
