С термина “дефицит на вниманието /хиперактивно разстройство” /ДВХР/ в специализираната литература се описват деца при които се наблюдават постоянни и несъответстващи на възрастта им симптоми на невнимателност, хиперактивност и импулсивност /Amerikan Psychiatric Association /APA/, 2000/.
За да се квалифицират тези проблеми като истински Дефицит на вниманието с хиперактивност те трябва:
– Да са продължавали достатъчно дълго – поне 6 месеца.
– Да са абнормни за възрастта и етапа на развитие на детето /това, което е нормално за 2-годишно дете, не е нормално за десетгодишно дете/.
– Да са се появили преди седем годишна възраст – често се забелязват много рано в живота на детето и почти винаги се наблюдават преди пет годишна възраст. Дефицит на вниманието с хиперактивност е част от характера на детето и не се появява изневиделица от нищото.
– Да са действително нарушаващи ежедневното функциониране и живот на детето – обичайното непослушание в къщи или несправянето в училище не са достатъчни за поставяне на тази медицинска диагноза.
– Да се наблюдават в повече от една среда, например както вкъщи, така и в училище. Проблемите, които са налице само вкъщи или само в училище, вероятно имат други причини.
По данни на Американската асоциация на психолозите и психиатрите синдрома се открива при 3 до 5% от децата. Или практически във всеки училищен клас има поне по едно дете с дефицит на вниманието /хиперактивно разстройство/. Дефицит на вниманието с хиперактивност се среща по-често при момчетата, докато дефицит на вниманието без хиперактивност най-често се наблюдава при момичетата.
Много често се наблюдава при деца с Дефицит на вниманието с хиперактивност и други проблеми, които могат да включват:
– Поведенчески разстройства, които се изразяват в постоянни лъжи, кражби, бягство от училище, вандализъм и т.н., както и разстройство с предизвикателство и противопоставяне.
– Тревожност и депресия – тези деца често имат ниско самочувствие или се чувстват несигурни поради провали в училище или създаването на приятелства. Те се фокусират върху определени деца и започват да ги преследват.
Тяхното поведение е обсебващо без да съзнават последствията от това. Вследствие на това децата започват да ги избягват, да странят от тях.
– Проблеми с речта, четенето или смятането.
– Непохватност
– Тикове
Освен това има връзка между Дефицит на вниманието с хиперактивност при децата, някои противообществени прояви и провала в обучението при юношите и младежите.
В началото се е смятало, че симптомите на ДВХР намаляват и постепенно изчезват през юношеството.
За съжаление редица изследвания на възрастни, диагностицирани в детството си като деца с ДВХР, показват, че и в зряла възраст тези хора срещат аналогични трудности и симптомите на ДФХР не са изчезнали. Възрастните с ДВХР съобщават за множество проблеми и трудности при овладяване на професия, при общуване в семейството, с колеги и приятели. При тях са открити в много по-голяма степен в сравнение с хората без такъв проблем, емоционални проблеми, депресии и социофобии.
Ранната диагностика и своевременната помощ помагат да се предотвратят и намалят семейните, образователните, социалните и психичните проблеми на тези деца.
ДФХР се диагностицира от специалисти – детски психиатри, детски невролози, психолози. Работата на педиатъра или училищния психолог е да разпознае детето, което може би има ДВХР и да го насочи към специалист за оценка на състоянието.
От моята практика с хиперактивни деца мога да споделя, че добри резултати съм имала тогава, когато родителите приемат, че тяхното дете има нужда от помощ и спазват съветите, дадени от психолога.
На първо място за детето е необходимо да се осигури максимално спокойна среда в дома. Родителите да бъдат позитивни. Да се установи и спазва ясен режим. Родителите да хвалят по-често своето дете, като се фокусират върху силните му страни. Да се изработи схема за възнаграждаване за добро поведение.
Родителят да сподели как се чувства при лошо поведение от страна на детето. Да се избягват споровете с децата. Да се работи с ясни правила, които се спазват от всички. Родителят да се научи да разграничава “не мога” и “не искам”. И не на последно място бих посъветвала родителите на такива деца да се погрижат за себе си.
Да обърнат внимание на своето физическо и психично здраве и отделят по няколко часа от личното си време за отдих и почивка.
