Асфиксия на новороденото е тежко състояние, дължащо се на кислороден глад. Клинично представлява състояние, при което при наличие на сърдечна дейност не се появява дишане или дишането е повърхностно и неефективно.
Новородените деца имат значителна толерантност към хипоксията. Въпреки това относително кратки епизоди на тежка асфиксия или дълги периоди на субакутна хипоксия могат по един и същ начин трайно да увредят ядрата на мозъка. Въздействието на хипоксията върху миокарда се изразява в увреждането му, вследствие на което се развиват кръвен застой на вътрешните органи. Венозният застой в съчетание с повишена пропускливост на кръвоносните съдове води до микрокръвоизливи в паренхимните органи и мозъка.
Причини за интраутеринна хипоския могат да бъдат:
– от страна на майката – недостатъчна оксигенация на майчината кръв поради анемия, сърдечни или белодробна недостатъчност, шок.
– плацентарни – плацентарна инсуфициенция поради преносеност, диабет, ниско прикрепена плацента, отлепване на плацентата, плацента превия.
– фетални – усложнения от страна на пъпната връв, интраутеринна инфекция, анемия при хемолитична болест, шок поради кръвоизлив.
Неонаталните фактори, водещи до хипоксия в следродилния период са: предозиране на медикаменти, използвани за обезболяване на раждането, предизвикващи депресия на дихателния център, аспирация на околоплодни води, мозъчна травма, хиалинномембранна болест, вродени пневмонии и др.
Независимо от причината за хипоксия в основата на клиничната й изява стои хипогликемия на кръвта и тъканите, засилване процеса на анаеробна гликолиза и натрупване на кисели продукти на метаболизма, причиняваки ацидоза. Церебралният кръвоток в началото се запазва нормален поради физиологичната авторегулация на мозъчните съдове. По-късно с намалението на минутния обем на сърцето настъпва депресия на ЦНС. Отсъствието на дишане при новороденото в асфиксия води до натрупване на въглероден двуокис и поява на респираторна ацидоза.
Голям брой от родените в асфиксия новородени са с потиснато дишане поради намаляване чувствителността на кардио-васкуларния и респираторен център. Клиничният начин на преценка степента на асфиксия е чрез Апгарс-скор. Апгар-скор от 5-7 на 1 мин. след раждането означава асфиксия, а оценка от 1 до 4 точки говори за тежка асфиксия.
Всички лечебни процедури, целящи възстановяване жизнените функции на новороденото, се означават с понятието първична реанимация. При наличие на запазена хемодинамика, т.е сърдечна честота повече от 100 удара в мин., реанимацията се извършва в зависимост от оценката по Апгар. При лека асфиксия след аспирация на горните дихателни пътища се прилага само рефлексна стимулация на дишането чрез кожни рецептори. При липса на спонтанно дишане се извършва интубация и аспирация под ларингоскопски контрол. Първият клиничен признак, говорещ за успех на реанимацията, е ускоряване на сърдечната дейност. Елиминирането на въглеродния двуокис и подобряването на оксигенацията води до повишаване на рН в кръвта и поява на собствено дишане.
