Анемии при новородените се характеризират с бледост на кожата и лигавиците, нарушена функция на вътрешните органи, спадане нивото на хемоглобина, еритроцитите и хематокрита.
При анемия до органите не достига достатъчно кислород поради ниските стойности на хемоглобина, който е отговорен за пренасянето на кислорода.
При анемия се губят не само еритроцити, но и тромбоцити (участват в кръвосъсирването) и левкоцити (необходими за борба с инфекциите). Затова освен еритроцитна маса се прелива плазма и тромбоцитна маса.
Анемията преминава през две фази – компенсаторна и декомпенсаторна. В първата фаза ъзможностите за лечение са по-големи, защото все още няма нарушение в органите.
В зависимост от теглото, възрастта и клиничната картина на детето неонатолозите преценяват какво ще бъде нейното лечение.
Видове анемии
Анемии вследствие на кръвозагуба (постхеморагични)
Тук спадат анемии, дължащи се на преминаване на кръв от плод в плод при близнаци (фето-фетална анемия) и от плод в майка (фето-майчина анемия) и анемии, дължащи се на кръвозагуба при изливане на кръв извън тялото или вътре в тялото на новороденото.
Взаимоотношенията между майката и плода са много сложни и недостатъчно проучени. Независимо от това, че плацентата избира какви вещества да преминат през нея, се оказва, че много кръвни клетки преминават от детското в майчиното кръвообращение през плацентарната бариера. През 1-ви – 2-ри лунарен месец могат да преминат много еритроцити от плода към майката и детето да се роди с анемия поради намаляване на еритроцитите в него. При този вид анемия няма жълтеница и Coombs е отрицателен за разлика от хемолитичната анемия. Диагнозата се поставя като се открие високо ниво на хемоглобин F (детски) в майката.
Фето-феталната трансфузия е феномен при близнаци, които са еднояйчни. Единият става дарител (донор), а другият – приемащ (реципиент). Така едното дете се ражда с анемия, а другото с полицитемия. Рискът и за двете е много голям. При анемичния близнак веднага се провежда преливане на кръв.
Загубата на кръв може да бъде причинена от изтичане на кръвта навън от организма или вътре в организма на плода или на новороденото. Причините са две основни групи:
1. Акушерски причини (от страна на плацента и пъпна връв) – преждевременно отлепяне на плацентата (независимо от местоположението й), фето-плацентарни кръвотечения, секцио цезареа, разкъсване на пъпната връв, хематом на пъпната връв, аномалия на кръвоносните съдове на пъпната връв, по време на амниоцентеза.
Смята се, че 50-70% от бременните имат фето-плацентарни кръвотечения (най-често в третия триместър). При тях се губи средно около 0,1-0,3 мл. кръв, рядко повече. Подобно кръвотечение не е притеснително, ако трае кратко време.
За преждевременното отлепяне на правилно разположената плаценти причина и могат да бъдат пушенето, приемът на алкохол, стрес, пола на детето, възрастта на майката (повече от 35 г.). Нарича се ablatio placentae и може да се случи при средно от 3 до 6 на 1000 новородени деца. Особено характерно е в по-ранната гестационна възраст.
Преждевременното отлепяне на неправилно разположена плацентата се нарича placenta previa. Тя се отлепя лесно, когато майката има високи стойности на кръвното налягане.
Дърпането на пъпната връв може да разкъса пъпните съдове особено при наличие на инфекция или аномалия и това също да доведе до кръвозагуба.
2. Кръвозагуба в неонаталния период – кръвотечения от пъпната рана, кръвотечения поради честото вземане на кръв за лабораторни изследвания, мозъчни кръвоизливи, голям кефалхематом, разкъсване на вътрешни органи (слезка, черен дроб) след травма, например при седалищно предлежание, стомашно-чревни кръвотечения, ретроперитониални кръвотечения (бъбречни).
Важно е къде е разположена плацентата спрямо детето след раждането. Ако плацентата е по-високо спрямо детето, през пъпните съдове преминава около 30 мл. кръв към него, така то получава повече кръв, но трябва да се внимава защото понякога има риск от полицитемия. Ако плацентата е по-ниско разположена спрямо детето, то губи кръв. Новороденото средно има между 70-95 мл. кръв на килограм тегло, при недоносените – до 105 мл.
Лечение на анемия вследствие на кръвозагуба
Лечението се извършва чрез кръвопреливане на еритроцитна маса (ако детето е RH-отрицително се прелива RH-отрицателна еритроцитна маса, ако е RH-положително, се прелива както RH-положителна, така и RH-отрицателна еритроцитна маса) или пълноценна кръв. Съобразно състоянието на детето допълнително се прелива плазма и тромбоцитна маса.
Анемии вследствие на хемолиза (хемолитични анемии)
При нея преминават детски еритроцити в майчиното кръвообращение, което води до образуването на антитела в майката, насочени към унищожаване на антигените (еритроцитите) на детето. Това се случва при наличие на кръвногрупова несъвместимост, при която майката е RH-отрицателна, а детето RH-положително и майката е във втора бременност.
Важно е да се знае, че образуването на антитела в майката може да стане още през 16-та гестационна седмица и ако майката направи аборт през тази седмица, не се вземе под внимание това, че тя е RH-отрицателна и не е профилактирана с анти D глобулин, то при следващата бременност може да се роди дете с три от клиничните форми на RH-несъвместимостта: анемия, иктер или отточна форма.
Вследствие на тази несъвместимост се развива т.нар. хемолитична болест при новороденото. По-рядко съществува ABО несъвместимост, т.нар хетероимунизация. За разлика от първата, която се нарича изоимунизация. При АВО майката е О-кръвна група, а плодът е А или В-група. Плодът се уврежда от образуваните антитела в майката, преминали през плацентата. Това може да се случи и при първа бременност. Клиниката е много по-лека. Основният признак е жълтеницата, която се проявява до 24-час след раждането. Други симптоми са анемията и увеличеният черен дроб.
Лечението на хемолитичната болест се състои във фототерапия, оводняване с глюкозни разтвори и рядко се прилага т. нар. обменно кръвопреливане. Основните изследвания, които се правят при хемолитичната болест е изследването на общ билирубин и неговите две фракции – директна и индиректна. Така заедно с Пълната кръвна картина се прави проследяване и лечение до намаляване на общия билирубин индиректната фракция, която в случая е увеличена.
Съществуват и други форми на хемолитичната болест: анемии вследствие ензимни дефекти на еритроцитите (глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност, пируваткиназа, 2-3-дифосфоглицератмутаза); анемии вследствие на наследствени дефекти на еритроцитарната мембрана (вродена микросфероцитоза, наследствена елиптоцитоза, стоматоцитоза); анемии вследствие на наследствени дефекти на хемоглобина (таласемия, метхемоглобинемия) и др.
При този вид анемия децата могат да развият и жълтеница.
Други видове анемии:
– Апластична анемия тип Diamond-Blackfan, дължаща се на намалена продукция на еритроцити
– Анемия на недоносените деца
– Анемии при вродени инфекции от групата TORCH
Автор: д-р Манева
