Гърчовете са чест симптом в неонаталния период и обикновено са показател за значително по тежест увреждане на централната нервна система. Те могат да се проявят като стереотипна или периодична
моторна активност, промяна в поведението или автономна дисфункция.
Честотата им показва съществена зависимост от гестационната възраст на децата и характеристиката на изследвания контигент. По често се среща при неденосени деца.
Клиничната класификация на гърчовете е специфична за неонаталния период, като нейна особеност е включването и степента на корелация с пароксизмални абнормности в ЕЕГ.
Тихите или атипични гърчове са специфични за новороденото и се изразяват най-често с очни симптоми, орални автоматизми, стереотипни движения, дисфункции от страна на вегетативната нервна система, ритъмни нарушения на дишането.
Генерализираните тонични гърчове в 85% от случаите не се съпровождат от пароксимална активност в ЕЕГ, а се наблюдават на фона на силно подтисната основна активност и тежки отклонения в неврологичния статус.
Етиологична класификация на неонаталните гърчове:
– хипоксично-исхемична енцефалопатия – това е основната причина за гърчове у доносени новородени деца
– вътречерепни кръвоизливи
– малформации на ЦНС
– цереброваскуларни увреждания – церебрален инфаркт; съдови аномалии; тромбози на венозните синуси
– метаболитни – електролитни ( хипонатриемия, хипернатриемия ); хипокалцемия, хипомагнезиемия; хипогликемия; вродени дефекти на обмяната на веществата ( нарушения в обмяната на аминокиселините, органичните киселини )
– неонатални гърчови синдроми – витамин В6 зависими гърчове, фамилни неонатални гърчове, доброкачествени фамилни неонатални гърчове.
Диагнозата на неонаталните гърчове е от спешен порядък и се поставя освен по подробната акушерска анамнеза и неврологичния статус, още чрез изследване на кръвна захар, йонограма, серумен калций, КАС, урея, крееатинин, ликвор и евентуално метаболитен скрининг. Провеждат се и необходимите апаратни изследвания – трансфонтанелна ехография, ЕЕГ и др.
Лечението зависи от етиологията на гърчовете. При наличие на метаболитни отклонения, се провежда съответна корекция.
Показатели от неврологичния статус, асоциирани с висок риск за късни усложнения:
– значителни нарушения на съзнанието (сопор, ступор)
– пролонгирана тежка мускулна хипотония и редуцирана спонтанна и провокирана двигателна активност, смяна на хипотонията с хипертонус
– гърчове, трудно овладяващи се от антиконвулсивното лечение и персистиращи повече от 72 часа
– късно възстановяване на сукането, гълтането и примитивните рефлекси
– асиметрична промяна в мускулния тонус и рефлексната дейност
– белези на повишено вътречерепно налягане (очни симптоми, бомбиране на фонтанелата, разширяване на черепните шевове)
– абнормна обиколка на главата (макроцефалия, микроцефалия).
