Целиакията е заболяване, което се характеризира с постоянна генетично обусловена непоносимост на тънкочревната лигавица към глутена на житните храни (пшеница, ръж, овес, ечемик).
Честотата зависи от генетичното предразположение и начинът на хранене. Най-висока е честотата в Западна Ирландия и Израел. Напоследък се отбелязва по-голяма честота у големите деца в сравнение с тези до 2-годишна възраст.
Генетика. Начинът на унаследяване все още не е уточнен, но фамилният характер на заболяването е доказан в част от болните. Генетичната предразположеност се свързва с определени HLA – хаплотипове. Токсичната субстанция в пшеничното брашно е белтъчната съставка глутен, но само алфа – глиадините са отговорни за изява на заболяването у лица с генетична предразположеност.
Приема се, че целиакията е имунологично обусловена ентеропатия. По повърхността на чревните епителни клетки на тънкото черво на болните се откриват протеини, кодирани от HLA – гени и В – лимфоцитарен ген, които участват в образуването на рецепторен комплекс върху епителната клетка, чрез който се свързва глутенът. В резултат на това последният става имуногенен и индуцира синтеза на антиглиадинови антитела, сенсибилизира лимфоцитите и повишава продукцията на лимфокини, които увреждат ентероцитите. Повишава се броя на интраепителните лимфоцити. Имунологичнията характер на лигавичното увреждане се потвърждава от увеличения брой на ИгА и ИгМ плазматичните клетки и от повишената синтеза на ИгА и ИгМ антитела в тънкочревната лигавица, като половината от тях са антиглиадинови. Връзката на целиакията с хуморалния имунитет се доказва чрез повишения титър на антиглиадиновите (АГА), антиретикулиновите (АРА) и антиендомизиумните (ЕМА) антитела.
Клинична картина. Различават се симптоматични и асимптомни форми на целиакия. Последните се откриват у роднини на болните деца и се доказват само чрез тънкочревна биопсия. Класическата форма на целиакия се изявява до 2-годишна възраст и съставлява около 50% от болните. Характеризира се с хронична, мазна и зловонна диария, безапетитие, промени в поведението, хипотрофия и голям корем. Дефекациите са от 2 до 4 пъти дневно. Изпражненията са в голямо количество, кашави, светложълти до сивкави, лъскави, зловонни, понякога шуплести. Късните форми на целиакия са между 2 и 6 годишна възраст. Налице е хронична диария, липсват чести дефекации, промяна в апетита и поведението. Засяга предимно ръста, отколкото теглото.
Установяват се хипохромна анемия, понижение на калия, калция, фосфора, магнезия и кръвната захар в серума. Антиглиадиновите и антиеномизиумните антитела в серума са положителни.
Лечението се състои в строга безглутенова диета за цял живот.
