Синдроми на персистиращ респираторен дистрес

Синдроми на персистиращ респираторен дистрес

Респираторният дистрес протича протрахирано при редица заболявания на дихателната система (хиалинно мембранна

 болест, мекониум аспирационен синдром, конгенитална пневмония и др.), като еволюцията му съществено се влияе от прилаганите терапевтични мероприятия (обдишване с високи кислородни концентрации, позитивно налягане, парентерални вливания, неадекватно хранене). В тези случаи се развиват характерни клинични, рентгенологични и патомофологични белези обединявани в нозологичната категория бронхо-пулмонална дисплазия или хронична белодробна болест вследствие на неонатално белодробно увреждане.

Протрахирана дихателна недостатъчност може да се развие и без предшестващо белодробно засягане при новородени деца с ниско тегло, като началото на клиничните прояви е в края на първата или началото на втората седмица след раждането – синдром на белодробна незрялост.

Хроничната дихателна недостатъчност на недоносените (синдром на късна дифузна ателектаза) се развива през периода между втората и петата седмица след раждането, при деца, които не са имали сериозни респираторни проблеми в ранния неонатален период.

Бронхо-пулмонална дисплазия – това е хронична белодробна болест, развиваща се у новородени деца, лекувани с апаратна вентилация през първата седмица от живота. Описана е за първи път през 197 год. у недоносени деца с хиалинно-мембранна болест. По-късно е наблюдавана и при доносени новородени с вродена пневмония и синдром на мекониална аспирация.
Честота. Среща се при около 20% от новородените на апаратна вентилация. Налице е зависимост от зрелостта на децата, като честотата е значимо по-висока при гестационна възраст под 30 седмици и тегло под 1500 г, а в групата с тегло 500-700 г достига 85%.
Етиология. Основните фактори са: белодробна незрялост, баротравма, кислородна токсичност, инфекция, хиперхидратация, неадекватно овлажняване и затопляне на вдишваните газови смеси, инфузия на липидни разтвори, дефицит на вит. Е и вит. А.
Патоморфологичните промени се развиват в 4 стадия:
– период на остър респираторен дистрес (2-3-ти ден)
– период на регенерация (4-10-ти ден)
– преход към хронична белодробна лезия (10-20-ти ден)
– хронична белодробна болест (след 30-ия ден)
Налице са еластинови и фибринови отлагания в алвеоларните септи, изразена мускулна хиперплазия на бронхите и бронхиолите, емфизематозни алвеоларни зони и участъци на ателектаза, атипични алвеоларни епителни клетки, множество макрофаги и хистоцити.
Клинична картина. Типичната клинична еволюция се наблюдава при недоносени деца с тежък респираторен дистрес след раждането, обдишвани с високи кислородни концентрации и инспираторни налягания. Много от тях са със синдроми на екстраалвеоларни газови колекции и хемодинамично значим персистиращ артериален канал. В края на първата седмица се установява транзиторно намаляване на кислородните нужди, последвано от влошаване на вентилаторната функция, значим ляво десен шънт през персистиращия артериален канал. С прогресиране на заболяването се задълбочава дихателната недостатъчност – повишават се кислородните нужди, спонтанното дишане е с изразен тотален тираж, явява се аускулаторна находка от влажни хрипове и бронхиална обструкция. За поддържане нормални стойности на кръвните газове е необходимо интензифициране параметрите на апаратната вентилация. Увеличава се предно-задният диаметър на гръдния кош, белите дробове са раздути, често е налице трайно епигастрално хлътване, епизоди на апнея и брадикардия.
Диагнозата се поставя глано въз основа на клиничните критерии и рентгенологичното изследване.
Профилактиката на бронхо-пулмонална дисплазия се провежда с парентерално приложение на кортикостероиди и лечение на хиелинно-мембранната болест с екзогенен сърфактант, ранно отвикване от апаратна вентилация, използване на възможно най-ниски кислородни концентрации.
Прогноза. При 15% от децата с бронхо-пулмонална дисплазия настъпва летален изход. В останалите случаи се наблюдава постепенно подобряване на клиничните симптоми и до 2 годишна възраст белодробната функция се нормализира. Рядко се установява персистиране на бронхиална обструкция и хиперреактивност с отклонение на функционалните вентилаторни паказатели до 5 годишна възраст. Все пак някои от децата по-късно могат да се проявят като астматици.

 

 

 

 

Още новини