Ревматичната болест е системно заболяване на съединителната тъкан, което засяга сърцето, ставите, ЦНС (централната нервна система), кожата и подкожната тъкан.
Тя е негнойно усложнение на инфекции на горните дихателни пътища предизвикани от бета-хемолитичен стрептокок група А. Възниква най-често 2-3 седмици след нея и се дължи на свръхчувствителност към стрептококовите антигени.
Ревматичната болест засяга еднакво и двата пола. Първият пристъп е между 5 и 15 годишна възраст. Честотата й е доста по-ниска в сравнение с миналото.
Клинична картина. Общите прояви са температура (38.5-40 градуса), бледост, отпадналост, коремни болки, които често предшестват артрита.
Артритът се среща в 75% от болните. Той е предимно полиартрит с мигриращ характер и засяга първо големите стави на долните крайници. Започва остро, със силна болка до невъзможност за движение, особено в първите 24 часа. Продължителността му в една става е от дни до 1-2 седмици. Преминава без остатъчни промени.
Кардит се установява в 50%. Той е най-тежката проява на ревматичната болест. По-чест е при малки деца.
Ендокардитът най-често води до митрална инсуфициенция с по-късно оформяне на стеноза. Сигнификантен за митрална инсуфициенция е върховият шум, с духащ характер, обикновено пропагиращ към аксилата, с различен в началото интензитет.
Миокардитът се представя с тахи-кардия в покой, кариомегалия, галопен ритъм, проводни нарушения, застойна сърдечна недостатъчност.
Перикардитът се характеризира с прекордиални болки и перикардно триене. Никога не се развива самостоятелно, без ендомиокардит.
Хорея минор – 10-15%. Два пъти по-често при момичета, с пикова изява на 8 годишна възраст. Започва с емоционална лабилност, последвана от хипотонично-хиперкинетичен синдром, представящ се от неволеви движения на мускулатурата на лицето, езика и крайниците, които се засилват при емоционален стрес и преминават по време на сън. Често е изолирана проява на ревматичната болест. Продължава от няколко седмици до 2-3 месеца, като може да рецидивира.
Еритема ануларе – под 5%. Бързопреходен, несърбящ пръстеновиден екзантем по тялото и крайниците.
Подкожни възли – 1%. Неболезнени подвижни възли с диаметър по 1 см, разположени над костните израстъци, сухожилията, ставните капсули, често се асоциират с тежък кардит.
Лабораторни изследвания. Увеличени СУЕ и СРП, лека нормохромна анемия, незадължителна левкоцитоза без олевяване. Задължително е доказването на предшестващи стрептококови инфекции чрез посявки на гърлен секрет, определяне на интистрептолизиновия титън и на други антистрептококови антитела. ЕКГ – удължен Р-R интервал, а при перикардит – нисък волтаж.
