Оплождането на отделената от жената яйцеклетка поставя началото на вътрешно-утробния период на жизнения цикъл, който има изключително важно значение за формирането на нервната система на детето. Главна роля за нормалното развитие на ембриона се отдава на бременната жена. От съществено значение в този период е качеството на отношението на майката както към бащата на детето, така и към самата бременност.
В момента на раждането нервната система на детето е формирана и готова за активна връзка с външните стимули. Животът му се гарантира от вродени механизми и рефлекси: дишане и кръвообращение, смукателен рефлекс и рефлекс за хващане. Само в периода непосредствено след раждането могат в чист вид да се наблюдават вродените форми на поведение, които са насочени към удовлетворяване на биологични потребности: храна, вода, определена поза на тялото и майчина ласка. Тези потребности не могат да формират основата на психичното развитие, те само обезпечават живота на детето. Психичното развитие на детето е свързано преди всичко с развитието на нервната система и успоредното с нея развитие на сетивните органи и мускулната система.
Първата година от живота на детето е определяща за неговото бъдеще. В този период се формира базисното отношение към майката, близките – формира се базисното отношение към другия човек, формира се чувството на доверие и недоверие, чийто характер е пряка връзка с качеството на отношението майка – дете.
Периода на младенчеството е от началото на втория месец до края на първата година. Контактът на детето с външния свят се осъществява с помощта на възрастния. Потребността от общуване в този период става все по-интензивна. Детето развива способност за емоционално общуване – слабата усмивка става все по-изразителна, съпровожда се с оживена мимика и жестикулиране. В хода на общуването детето започва да имитира и отчасти да осмисля елементи от човешката реч. Постепенно овладява движенията на ръцете, тялото и краката.
През втората година общуването на детето с възрастните се осъществява чрез процесите на съвместната им дейност. Формира се и портебността от подкрепление. През този период развитието на психиката му се опосредства и от манипулиране с отделни предмети, което е началото на предметната дейност. Все по-успешно се използват предмети. В процеса на изпълнение на действия с предмети и обозначаването им, започва формирането на мислителните процеси на детето. Успоредно с развитието на предметната дейност започва интензивното развитие на речта, чието формиране е основа на цялостното психично развитие на детето. В този период се поставя началото на нравствените чувства, на емоционална реакция и по отношение на подкрепленията. Това създава условия за развитието на чувство за гордост и себелюбие, то започва формиране на отношение към самото себе си.
Предучилищна възраст включва периода от три до седем години. Това е време на бурни промени в психичното развитие на детето. Отношението му към окръжаващата го среда се осъществява посредством различните видове дейност: игра, рисуване, пеене, учене. Водещ вид дейност е игровата. Чрез нея поставя началото на активната социализация на детето. Така те развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. В подходяща за децата трудова дейност започва формирането на важни нравствени качества: трудолюбие, групова сплотеност, уважение към хората на труда и продуктите на трудовата дейност. От изключително значение е тази дейност да се организира така, че тя да предизвиква положителни емоции у децата, което е гаранция за изграждане на положително отношение към труда.
Резултат от развитието в предучилищна възраст са такива личностни качества като съподчиненост на мотивите и нравствена ценностна система. В края на тази възраст се формира и отношението на детето към собствената му индивидуалност и към своите възможности, които на седемгодишна възраст в повечето случаи се оценяват правилно.
Въображението на детето започва да се формира в края на втората година. Основен фактор за неговото развитие са приказките, песните, детските филми, чрез които детето съпреживява съдбата на персонажите.
