Вследствие на анатомичните и функционалните особености времето от раждането до зрялата възраст се разделя на няколко периода. Гинекологичните периоди в детско – юношеската възраст не се разграничават рязко и не се покриват
с тези на детската възраст в педиатрията.

І. Неонатален период. Започва веднага след раждането и преминава постепенно към 3-тата 4-тата седмица. Самостоятелното му отделяне се основава на гениталните промени в резултат на високата естрогенна стимулация на плода и останалите след раждането майчини и плацентарни хормони.

Лабиите са меки, заоблени и добре очертани. Хименът е пурпурночервен, оточен, свободните му краища са нагънати. Нерядко в хеминалния отвор се вижда стъкловидна слузеста материя. Това течение се образува от цервикална слуз и от отпаднали от влагалището повърхностни клетки.

Влагалището е почти отвесно и е дълбоко около 35 мм. Стената му е бледорозова, сочна, с изразени гънки. Към 2 – 4 ден микробиологично се установяват ацидофилни бактерии, рядко – друга флора, а pH на влагалищното съдържимо е 5.0. Белезите на хипер естрогенна стимулация във влагалищната цитология са най – силно изразени към 7-мия – 8-ия ден след раждането, показват намаление към 13 – 14 ден и почти изчезват към 23 – 24 ден.

Матката е разположена високо, като цервикалния канал не е по – ниско от входа на таза. Дължината на матката е 30 – 35 мм, тежи 2 до 4.2 гр и приблизително отговаря на тази до края на 8-ата годишнина. Мускулатурата е слабо развита и шийката е два пъти по – голяма от тялото. С намаляването на майчините хормони у новороденото ендометриумът атрофира, капилярите му дегенерират и се появява кървене, което се нарича: Реакция на Halban. Това е макроскопско кървене при 2% до 10% от новородените момичета. То продължава около 3 до 4 дни, но ако не спира след 10 до 12 дни, се налага изясняване на причината.

Яйчниците са разположени високо, с размери 10-15 /15-25 мм и са значително по – малки от тези на зряла жена. Повърхността им е бледорозова и гладка. В тях се установяват 10-12 фоликуларни кистички, образувани под влиянието на плацентарните хормони (до края на първата година след раждането те изчезват). В яйчниците на новороденото се наблюдават различни фази на развитие на фоликулите, но зрял фоликул не се открива.

Гръдните жлези на новороденото са набъбнали и от тях може да се изцеди коластралноподобен секрет. Състоянието се смята за нормално и се дължи на майчините и плацентарните хормони, с чието изчезване преминават и измененията.
Изразеността на гениталните промени у новороденото е биологичен и прогностичен тест за бъдещото анатомо – физиологично развитие на половите органи.

ІІ. Латенетн период. Към този период продължаващ до 8 годишна възраст, се преминава след изчерпване на остатъчните майчини хормони. Времетраенето му зависи от генетични и индивидуални фактори. Основната характеристика на периода е минималната секреция на яйчникови и надбъбречни хормони, недостатъчни да предизвикат растеж на гениталиите и поява на вторични полови белези, но достатъчни, за да поддържат трофиката на органите.

След екскрецията на майчините естрогени, гениталиите претърпяват промени. Вулвата загубва характерната за новороденото момиче тургесцентност. Големите лабии стават по – плоски, а малките са неизразена гънка. Кожата на малките лабии прилича на останалата кожа от тялото на детето. Препуциумът на клитора се скрива. Лигавиците са розови и леко овлажнени. Хименът изтънява, става нежен, губи своята еластичност и ръбът му заприличва на хартиен. Хименалният отвор е зеещ с диаметър около 5 мм и позволява въвеждане на вагиноскоп без затруднение.

Влагалището през латентния период е гладко и с намалена еластичност. Лигавицата е тънка, съставена е от няколко слоя клетки и наподобява тази в менопаузата. Влагалищното съдържимо е оскъдно, реакцията му е неутрална или леко алкална. Липсват млечнокисели бактерии. Бактериалната флора зависи от мястото на вземането й. Вдолната трета до химена микробиологично се идентифицират бактерии от кожата и стомашно – чревния тракт. В горната част на влагалището се откриват вагинални клетки и рядко – бактерии. Поради тези особеностти детското влагалище не притежава характерната за зрялата жена биологична защита срещу банална бактериална инфекция. Малкото здраво момиче няма гинитален флуор и появата му трябва да се приема за болестно състояние.

Матката в този период е голяма, колкото половин матка на новороденото, като запазва пропорциите между тялото и шийката. Тя остава в това положение до 4-тата година, след което започва да расте много бавно и към 8-та година достига отново размерите при раждането. Цервикалният канал е много малък и е добре запушен с епителни клетки, което до пубертета е надеждна преграда за нахлуване на инфекция към матката.

Маточните тръби показват постоянен, но бавен растеж. Те са дълги, тънки и извити. Фимбриите им едва се забелязват.

Яйчникът през латентния период показва постоянно слабо нарастване с вътрешни и външни промени. Една от забележителните особености на детския яйчник е наличието на многоядрени овоцити или фоликули с множество обуцити, които обаче изчезват до времето на първата менструация. Растежът на тези фоликули няма цикличен характер и не достига до овулация.

ІІІ. Пубертетен период. У нас той обикновено е от 10 до 18 годишна възраст и се разделя на три подпериода.

1. Предпубертет – от 9 до 11 г. Включително. Характеризира се с усилен растеж и изграждане на женските полови органи. Настъпва рязка промяна във функцията на ендокринните жлези. От предния дял на хипофизата се отделят тропни хормони, които предизвикват промени в целия организъм. Наблюдава се повишаване нивото на естрогените, в началото на естриола, а към 10-тата година и на естрадиола и естрона.

Белезите на полово развитие започват да се появяват по външните гениталии на повечето момичета към 8та – 9та година. Селективно се отлага мастна тъкан в областта на симфизата. Малките лабии нарастват, краищата им се закръглят, по тях се появява пигментация. Клиторът също показва белези на слабо увеличение. Заедно с това външният отвор на уретрата се очертава по- добре. Хименът става отново по – дебел и сочен. Вулвата се овлажнява от секрецията на започващите да функционират големи вестибуларни жлези и увеличеното влагалищно отделяне.

Удължаването на влагалището е един от първите значими белези на половото узряване. През детството влагалището е дълго 4.5 – 5.5 см, при проява на първите признаци на естрогенно влияние нараства на 8 см, а в периода на първия мензис достига 10.5 – 11.5 см. Увеличават се дебелината на влагалищната стена, нейната еластичност и сочност. Започва оформянето на влагалищните сводове, които са все още плитки. Покривният епител на влагалището хипертрофира и започват да се разграничават 30 – 40 реда епителни клетки. Най напред измененията са в горната част на влагалището и постепенно се разпространяват към химена. Цитонамазката първа показва началото на овариална естрогенова продукция, още преди промяната на гениталиите и появата на вторичните полови белези. Във влагалището се появяват млечнокисели бактерии и съдържимото става кисело.

Матката през този период показва усилен растеж. Към 10 тата година тя става пубертетна, тежи около 5 гр. и е дълга 3.5 см. Тялото е шийката са в съотношение 1:1. Ендометриумът расте усилено пред настъпване на първия мензис, задебелява и започва оформянето на ендометриални жлези.

Шийката през този период също нараства и става конична. Повърхността е гладка, сочна и бледорозова.
Цервикалният канал става по – широк.

Яйчниците продължават да растат и към края на пубертета са 6 пъти по големи от момента на раждането. В предпубертета под влиянието на гонадотропните хормони се наблюдава нарастване на броя на растящите фоликули и увеличаване на размерите им. Обикновено преди първия мензис фоликулите не достигат пълна зрялост, но по изключение понякога се явява и овулация.

В този период вътрешните полови органи заемат своето окончателно място в малкия таз. Матката може да се палпира добре. Маточните тръби оформят частите си и слоевете на стената.

2. Пубертета. Това е периодът на появата на първото генитално кръвотечение, наречено menarche. Според статистиката в България той настъпва между 12 и 14 годишна възраст, но може да варира в широки физиологични граници от 9 до 16г.
Първата менструация настъпва най – често, когато яйчника произвежда достатъчно естрогени, които предизвикват набъбване на ендометриума, а при спадането им – настъпва кървенето. Menarche и първите след него маточни кръвотечения по – често са псевдоменструации, тъй като настъпват при спадане на хормоналното ниво, без ендометриумът да е трансформиран в секреционна фаза.

3. Постпубертетният. Това е периодът, когато завършва пълното полово узряване на момичето. Обикновено това става между 15 и 18 г. възраст.

За първите години след menarche са характерни ановулаторни (без овулация) цикли. Времето за което се установяват редовни овулаторни цикли е от 1 до 3 г. В този период на половото развитие завършва процесът на морфологичното изграждане и функционалното узряване на външните и вътрешните полови органи. След menarche настъпва ускорен растеж на клитора. Неговото извънредно нарастване е резултат на повишено андрогенно ниво. Такива високи нива може да се дължат на яйчникови или надбъбречни тумори или ендокринни смущения.

Времето в което момичето става фертилно, може да се определи чрез измерването на базалната температура. Дори да произвежда оплодима, момичето не е още сексуално зряло, докато не завърши гениталния и соматичния си растеж. Това става към 16-тата година. Дори и на тази възраст обаче, то още не е психологично зряло за изпълнение на репродуктивните си функции.