Клиничното значение на неврологичните заболявания в неонаталния период се определя от следните основни фактори:
– високата им честота,
– етиологичната структура, в която водещи са хипоксично-исхемичните увреждания на централната нервна система и вътречерепните кръвоизливи, най-често като последица на перинаталната асфиксия, – значителен риск от късни неврологични усложнения и изоставане в нервно-психичното развитие при децата с изявена неврологична симптоматика в неонаталния период.
Оптималното терапевтично поведение и определянето на максимално точна прогноза до голяма степен зависят от прецизната неврологична диагностика в ранния и късен неонатален период.
За неврологично изследване на новороденото е необходимо точно определяне на гестационната възраст. Методиката на изследването се модифицира в зависимост от общото състояние и съпътстващата патология от страна на други системи.
Наблюдение по време на сън и в спокойно бодро състояние. Обръща се внимание за дисморфични белези, малформации, травматични увреждания и гърчове. Описва се позата – новородените с гестационна възраст 32 – 40 седмици обикновено са с абдукция в тазобедрените стави, флексия в лакетните, коленните и глезенните стави. В периода 25 – 30 г.с. горните крайници обикновено са флексирани, докато долните могат да бъдат в състояние на флексия или екстензия.
Изследване на главата. Размерът на предната фонтанела има широки вариации при нормални новородени деца с различна гестационна възраст, а ширината на черепните шевове е нормално до 5 мм. Бомбираната фонтанела се характеризира с ниво над това на черепните кости и трудности в отграничаване контурите на ограничаващите я кости. Тази находка е винаги абнормна в спящо състояние. Напрегнатата фонтанела е лесно разграничима от костните ръбове, но не хлътва при палпация. Определя се обиколката на главата.
Реакция при стимулация и събуждане. Леко разклащане на гръдния кош обикновено причинява отваряне на очите, гримасничене, плач и движения на крайниците. Новородените с гестационна възраст над 34 седмици остават в бодро състояние по време на изследването, тези с гест. възраст 28 – 33 седмици бодърстват кратко, а за недоносените от 25 до 27 гест. седмица са необходими многократни стимулации за събуждане и поддържане на бодро състояние. Невъзможността за провокиране на гримасничене и движения с крайниците е абнормна проява и е показател за нарушение на съзнанието. Състоянието на свръхвъзбудимост се характеризира с продължително бодърстване и тремор на крайниците, продължаващо понякога до 18 часа.
Изследване на черепномозъчните нерви. Гримасниченето и плача при събуждане дават възможност за оценка състоянието на n. facialis. При отваряне на устата се наблюдават движенията на езика и мекото небце. Ориентироъчният рефлекс е напълно проявен през 32 г.с и се състои от обръщане на главата към страната на дразненето, отваряне на устата и захващане пръста на изследващия с устни. През 28 г.с. отговорът е бавен и непълен, а дори и при здрави доносени деца може да липсва през първите 24 часа. Вяли и непостоянни сукателни движения могат да се провокират през 28 – 30 г.с., а са добре изразени и активни през 36 седмица. Новороденото дете с наличен ориентировъчен рефлекс, гълтане и сукане има адекватна функция на черепномозъчните нарви V, VІІ, ІХ, Х и ХІІ.
Изследване на мускулния тонус. Изследва се чрез определяне на позата, резистентността при пасивно движение на крайниците и изразеността на сухожилните рефлекси. Чести причини за мускулна хипотония в неонаталния период са: състояние след перинатална асфиксия, недоносеност, сепсис, медикаментозна депресия, хипогликемия, всяко заболяване, протичащо с хипоксемия и ацидоза. В тези случаи хипотонията е преходна и се подобрява с корекциа на съответните нарушения. Ако хипотонията е персистираща, основен проблем е диференцирането на състояния, свързани с увреждане на ЦНС, мускулите или периферния двигателен неврон.
Примитивни рефлекси. Рефлекс на Моро – първата фаза на рефлекса на Моро се наблюдава още през 28 г.с. Най-добрият стимул за индукция на рефлекса е чувството за падане. Детето се задържа в положение по гръб и главата се отпуска бързо на няколко сантиметра в ръката на изследващия. Пълната липса на рефлекса на Моро е абнормна и се наблюдава при деца с тежки увреждания на ЦНС, при вродени миопатии и поражения на периферния двигателен неврон.
Тоничен шиен рефлекс – детето е в положение по гръб, главата е разположена по средната линия, крайниците са в нормалната си флексионна позиция. Бавното завъртане на главата надясно (респ. на ляво) води до повишаване на ексензорния тонус в десните и флексорния тонус в левите крайници. Този рефлекс е абнормен, когато се явява постоянно и е ексцесивно проявен.
Офталмоскопично изследване. Най-важните промени, диагностицирани при офталмоскопията са: – преретинални кръвоизливи и хориоретинит (показател за интраутеринна инфекция на ЦНС).
Обиколка на главата. Микроцефалия при раждането е белег за антенатално увреждане на ЦНС и има неблагоприятно прогностично значение.
Обиколката на главата е най-информативна, когато се проследява динамично.
