Хранителна алергия представлява необичайна, патологична, имунно-медиирана реакция на организма в резултат на попаднали в гастроинтестиналния тракт алергени от храните.

Най-честите хранителни алергени са: краве мляко, яйчен белтък, фъстъци, соя, риби, морски дарове, житни растения, месо, някои зеленчуци и плодове, ядки.

Съществува и т.нар. хранителна псевдоалергия, известна още като хранителна непоносимост или нетолерантност. Тя обхваща разнородни реакции на организма към храни и добавки, които не са имунологично обусловени, имат различна патогенеза и почти не се отличават по клиничните си изяви от хранителната алергия.

Хранителната псевдоалергия е свързана с освобождаване и въздействие на медиатори, например от храни, богати на хистамин или тирамин, храни, усилващи хистаминовата синтеза, хистамин-освобождаващи храни. Симптомите може да се провокират и от приема на различни добавки към храните като оцветители, консерванти, емулгатори, ензими и др. Като хранителна непоносимост се дефинират и различните вродени или придобити ензимни дефицити.

Хранителната алергия се среща много по-често в кърмаческа и детска възраст (5-8%), честотата намалява в юношеска възраст, при възрастните засяга около 1-3% от населението. По-голяма вероятност за развитие на хранителна алергия и псевдоалергия има при пациенти с други атопични болести или със заболявания на ГИТ. Рискът за изява на алергия при децата е 50-80% при двама родители с алергия, 20-40% при алергия на един от родителите и 15% при родители без алергия.

При наличие на алергия в семейството най-често на преден план стоят въпросите, свързани с хранителния режим на жената по време на бременност и лактация, как да бъде хранено нейното дете, кога и с какво да се захрани.

Редно е профилактиката на хранителната алергия да започне още по време на бременността. При наличие на генетична предразположеност е възможно още по време на ембрионалното развитие, хранителни алергени от майката (най-често от краве мляко и яйчен белтък) да попаднат в ГИТ на плода и да го сенсибилизират. Докато преди се смяташе, че бременни с атопия трябва да спазват строга хипоалергенна диета, сега преобладава схващането, че това не се налага. Някои проучвания посочват предпазващ ефект на такава диета по време на бременността по отношение на хранителната алергия, но не и по отношение на дихателни и други алергии. Според други не е напълно доказана ползата от избягване на краве мляко и яйца, тяхното ограничаване може да доведе до хранителни дефицити и потенциално да повлияе негативно на теглото на бременната и плода. Отстраняването на фъстъци, ядки, шоколад и някои морски дарове не би довело до неблагоприятни последици. Добре е бременните с алергии да бъдат наблюдавани и при необходимост да се подхожда индивидуално.

Наред с хранителните функции, една от основните задачи на ГИТ е да не допуска до вътрешната среда на организма неразградени чужди протеини. Бариерната защита се осъществява от неимунни и имунни механизми. Физиологично (без участие на имунната система) това става чрез блокиране навлизането на погълнатите алергени от гликокаликса, от движението на ресните на чревния епител и от перисталтиката или чрез разрушаване на попадналите хранителни алергени от солната киселина и пепсина, панкреасните и интестиналните ензими, от лизозомната активност на чревните епителни клетки. Имунологичната защита се осъществява чрез блокиране преминаването на приетите хранителни алергени от антиген специфични секреторни IgA в чревния лумен и чрез отстраняване на преминали гастроинтестиналната бариера хранителни алергени от специфични за хранителния алерген IgA, IgG и фагоцитиращи компоненти на РЕС.

Установено е, че дори при здрави възрастни около 2% от приетите хранителни алергени се абсорбират в имунологично активна форма и може да достигнат до всички телесни органи. Най-бързо това става в тънките черва, колона и ректума, а по-бавно в хранопровода и стомаха. Нормално при здрави хора това не предизвиква алергични реакции, благодарение на т.нар. орална имунологична толерантност. Високата стомашна киселинност и приемът на много храна потискат абсорбцията на хранителните алергени, а консумацията на алкохол и хипоацидитетът имат обратен ефект. Установено е, че при алергични индивиди по-лесно се преодоляват защитните механизми на чревната бариера и се създават условия за бързо преминаване и на по-големи алергени. Освен това се нарушава изграждането на орална толерантност и се стига до реакции на свръхчувствителност при консумацията на хранителни алергени.

Причината за по-честите хранителни алергии в ранната детска възраст е незрялостта на мукозната бариерна функция. През първите месеци след раждането продукцията на солна киселина е силно намалена, а до 2-годишна възраст е ниска и протеолитичната активност на червата. Ресните на чревния епител също не са достатъчно развити структурно и функционално. Затова е силно затруднено свързването на алергените с ресните на чревния лумен и се възпрепятства навлизането им в епителните клетки чрез ендоцитоза и последващото им фагоцитиране. Освен това новородените не притежават в техните екзокринни секрети IgA и IgМ, както и секреторен IgA в слюнката.

Ниската концентрация на секреторен IgA в червата наред с натоварването на ГИТ на кърмачетата с протеини намалява ефекторните имунни функции на ГИТ. Недоразвитата мукозна бариера и ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор (синтез на специфични IgЕ) при предразположени деца.

Предимството на естественото хранене на новороденото само с майчина кърма е, че стимулира развитието на т.нар. орална толерантност (специфична имунологична ареактивност към предварително попаднали в ГИТ хранителни алергени) и предотвратява появата на хранителна алергия и атопичен дерматит.

В коластрата глобулиновите антитела са предпазени от смилане от трипсинов инхибитор и от ахлорхидрията на новороденото. През първите 36 часа след раждането протеините на коластрата се резорбират чрез пиноцитоза, клетките на чревния епител съдържат вакуоли с резорбираните белтъци, те попадат директно в лимфата и осигуряват пасивен имунитет на новороденото. Водеща е ролята на секреторния IgA, който се секретира от лимфната тъкан на млечната жлеза (30 пъти повече в кърмата в сравнение с кравето мляко), той е по-устойчив от серумния към действието на протеолитичните ензими, запазва аглутинационните си свойства и се открива в изпражненията на естествено хранени деца. Особено висока е концентрацията на sIgA в коластрата (20-50 mg/ml), към 4-5-ти ден спада до 1 mg/ml, а след 2-3 седмици и до 0.3 mg/ml, но това намаляване се компенсира от увеличаване количеството на кърмата.

Ниската протеолитична активност в червата на бебето позволява секреторният IgA от кърмата да достигне до локализираните в мукозата хранителни алергени, да ги инактивира наред с патогенни бактерии и други ентеротоксини и така пасивно предпазва детето от чужди протеини и патогенни микроорганизми. Освен това в майчиното мляко се съдържат и разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира IgA. Не е за пренебрегване и факта,че естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени.

Фамилно обременените с атопия деца и особено новородените с атопия трябва да бъдат естествено хранени с майчина кърма, така по-малка е вероятността да развият алергично заболяване. Установено е, че естествено хранените кърмачета по-рядко имат повръщане, диария, свиркащо дишане и тези прояви са толкова по-редки, колкото по-дълго е продължило кърменето, повечето автори препоръчват изключително кърмене поне до 6-ия месец. Въпреки че съществува възможност в организма на детето да преминат хранителни алергени от кърмата, съществуват различни мнения по въпроса, трябва ли кърмачката да спазва строга ограничителна диета. Препоръките са за изключване на ядки (фъстъци), а в някои случаи яйца, мляко, риба, като се предвиди допълване на храненето с подходящи хранителни добавки (калций, витамини и др.), за да се избягнат хранителни дефицити. Проучвания изтъкват и ролята на липидите, например консумацията на наситени мастни киселини от кърмачките се свързва с атопична сенсибилизация при бебетата, а полиненаситените n-6 мастни киселини водят да продукцията на ейкозаноиди с проинфламаторни свойства. Потенциален протективен ефект имат приетите с храната антиоксиданти (аскорбинова киселина, алфа -токоферол, бета-каротин, селен, цинк).

При невъзможност за естествено хранене кърмачетата с алергии трябва да се хранят с адаптирани формули с доказан ефект. Млеката, които се препоръчват са получени чрез екстензивна хидролиза (топлинна и/или ензимна обработка) на белтъците на кравето мляко с цел получаване на продукт с ниска алергенност, който да осигури нормално развитие на децата. Известни са два вида такива млека: на базата на хидролизиран казеин и на базата на хидролизиран суроватъчен белтък. Първите се отличават с недобри вкусови качества, докато вторите са с по-добри, но доста скъпи. В много редки случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на елементно мляко, което се състои от свободни аминокиселини. На последно място се препоръчва соево мляко, тъй като 30% от кърмачетата, алергични към белтъка на кравето мляко, са алергични и към соевия белтък. Широкото използване на соевите млека се дължи на ниската им цена, както и на значително по-добрия вкус. Съществуват и адаптирани формули с добавени пробиотици.

Съвременните изследвания са насочени към изясняване действието на пробиотиците в контролирането на физиологичните процеси при развитието на алергични заболявания и тяхното повлияване. Смята се, че позитивният ефект на пробиотиците е свързан с модифициране на състава и активността на чревната флора и усилване на способността да се конкурира с патогенни микроорганизми. Пробиотиците подобряват обработването на хранителните антигени в червата. Някои пробиотични щамове подобряват бариерната функция на чревната лигавица чрез продукция на късоверижни мастни киселини, а други лактобацили и бифидобактерии усилват синтезата на IgA. Какво мляко да се подбере в конкретните случаи преценява лекарят специалист.

Алергията към белтъка на кравето мляко засяга 2-3% от кърмачетата, тази към яйчен белтък – 1.5%, във връзка със захранването се проявяват и алергии към пшеница, ябълки, моркови. Основните клинични прояви на хранителна алергия при децата са: атопичен дерматит, ентероколит, проктоколит, ентеропатия, еозинофилен езофагит, гастроентероколит, астма, ринит, конюнктивит, уртикария, анафилаксия. За детската възраст е характерен т.нар. алергичен марш – преминаване на сенсибилизацията от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастроинтестинални към инхалаторни клинични прояви.

Включването на немлечни храни трябва да започне внимателно след 6-месечна възраст. Започва се с безглутенова каша или зеленчуково пюре, приготвени с кърма или хипоалергенна формула. Включва се постепенно само по един нов зеленчук, като се наблюдава реакцията на детето. При поява на алергични симптоми, съответният продукт се изключва за няколко месеца преди да се опита отново. От месата се препоръчва да се започне със заешко, агнешко, пилешко, тъй като около 10% от алергичните към краве мляко деца реагират положително и на говеждо месо. При захранването трябва да се има предвид, че освен към белтъка на кравето мляко, най-често срещани са алергиите към яйца, риба, меса; от житните растения – към пшеница, ечемик, ориз, царевица; от зеленчуците – соя, боб, грах, леща, репички, зеле, моркови, керевиз, домати; от плодовете – към ягоди, малини, праскови, кайсии, ябълки; ядки, какао, шоколад. Освен това трябва да се избягват и консервирани, пушени и замразени меса и други храни.

Съществуват и т.нар. кръстосани алергии, например алергия между белтъка на кравето мляко и соевия белтък; фъстъци и соя; между зърнени храни и тревни полени, домати и грах; между целина, моркови, пъпеш, банани; между домати, праскови, кайсия; киви, банан, пъпеш, спанак и др., така че при реакция към едни от продуктите, трябва да се избягват и останалите. От млечните продукти първо се прави опит за включване на сирене, извара, кисело мляко, а след 1.5-2-2.5 год. възраст и прясно мляко, като трябва да се има предвид, че съществува кръстосана реактивност между протеините на кравето мляко и тези на козето и овче мляко.

Кулинарната обработка на хранителните продукти води до денатурация на белтъците и в повечето случаи това намалява алергенната им активност. Пастьоризацията на млякото обаче няма подобен ефект и дори може да засили мощността на бета-лакталбумина като алерген. Голяма част от децата с алергия към яйца могат да консумират малки количества яйчни протеини в бисквити, сладкиши и др., без да проявят симптоми на алергия. За фъстъците (включително брашно и екстракти) е известно, че независимо от топлинната обработка запазват активността си като алергени. Алергията към риби е една от най-честите прояви на хранителна алергия при деца, сладководните риби са с по-нисък алергенен потенциал. Повечето алергени на рибите са чувствителни на физически въздействия и особено на топлинна обработка, но в същото време някои от тях по време на приготвянето им отделят алергени във въздуха и могат да отключат реакции при свръхчувствителни индивиди.

Трябва да се държи сметка и на т.нар. скрити алергени (фъстъчени, млечни, яйчни и др.), например лецитинът, използван като емулгатор (извлича се от соя и фъстъци) – употребява се при производството на какаови и шоколадови изделия, бисквити, хляб, дехидратирани млека, маргарини и др.

Добре е при захранването на алергичните деца да се подхожда индивидуално, да се води хранителен дневник, в който да се отбелязва въвеждането на всеки хранителен продукт (вид храна), количество, часът на хранене, времето на поява и точно описание на алергичната реакция.

За постигане на оптимален растеж и развитие на детето, важно е правилно да се комбинират хранителните продукти, които то толерира, така че да се постигне балансирано и разнообразно пълноценно хранене, без риск от развитие на хранителни дефицити.

За профилактиката на хранителните алергии както при децата, така и при бременните и кърмещи жени, са валидни някои основни правила – пълноценно и разнообразно хранене, без злоупотреба с дразнещи храни, алкохол и силни подправки. Трябва да се избягват безразборният прием на големи количества храна; еднообразното хранене; нарушен режим на хранене; резки промени в храненето (продължителни пости или драстични диети за редукция на тегло); консумация на дразнещи, много горещи или много студени храни; прекален прием на храни, съдържащи хистамин (домати, спанак, меса, риба, черен дроб, консервирани меса и риба, колбаси, ферментирали сирена, кисело зеле) и храни хистамино-либератори (ягоди, шоколад, канела, ананас, грах, соя, леща). Не е желателен продължителен прием на медикаменти, увреждащи ентероцитите (лаксативи, НПВС и др.).

От особена важност е и навременното лечение на болестите на стомашно-чревния тракт, нормализиране на храносмилателните функции, както и поддържане нивото на полезната чревна микрофлора. Правилното лечение в периода извън обострянията допринася за профилактика на влошаванията. Вторичната профилактика се изразява в трайното отстраняване от диетата на хранителните алергени.