Ембриология на сърдечно-съдовата система

Ембриология на сърдечно-съдовата система

Сърдечно-съдовата система се появява като отделна структура около 20 ден от ембрионалното развитие и е първата, чиято морфогенеза е почти 

напълно завършена до 40 ден. Сърдечно-съдовата система се развива от мезодермата, която сама произлиза от ектодермата.
В края на третата седмица се формира първичната сърдечна тръба. В нея се разграничават 5 сегмента в цефалокаудална посока: артериален ствол, булбус кордис, първична камера, първично предсърдие и венозен синус. Кръвотокът в нея е с посока от венозната към артериалната част.

Развитието на първичната сърдечна тръба включва: оформяне на сърдечна бримка и септиране, в резултат на което се оформят предсърдията, камерите, атриовентрикуларния канал, аортата. Първичната сърдечна тръба е фиксирана откъм артериалния и венозния край. Поради бързото й нарастване тя се прегъва и измества надясно, като оформя т.н дясна сърдечна бримка. Това предопределя нормалното пространствено разположение на двете сърдечни камери. Септирането на сърцето се осъществява между 26 и 37 ден от ембрионалното развитие. Оформят се прегради от венозния синус до артериалния ствол.

Междупредсърдната преграда е комплексна структура, в която влизат компонентите от септирането на първичното предсърдие и венозния синус.

Междукамерната преграда е сложна структура, образуваща се от взаимодействието между входната и изходна част на първичната сърдечна тръба. В резултат на тяхното нарастване се образува т.н. първичен междукамерен септум.

Атриовентрикуларните клапи се формират чрез инвагинация в кухината на първичната сърдечна тръба, като при това участват и ендокардни дубликатури. Същевременно миокардът на входната част се „подкопава“ прие което се оформят папиларните мускули и поддържащия апарат на атриовентрикуларните клапи.

Семилунарните клапи се образуват от ендокардни разраствания на изходната част на първичната сърдечна тръба, като същевременно се разделят на аортна и пулмонална поради нарастване на аортопулмоналната преграда. Артериялният край на първичната сърдечна тръба дава началото на проксималните части на аортата и белодробната артерия. Останалата част на големите артерии е свързана с експанзия на примитивния трункус и свързването му със системата на шестте аортни дъги към медиастиналния механизъм.

Белодробните вени, произхождат от спланхникуса. През 5-6 седмица от задната стена на първичното предсърдие започва да се образува първичната белодробна вена. Последната се слива с пулмоналния венозен плексус и по този начин се оформя дренажа на четири белодробни вени в задната стена на лявото предсърдие.
Нарушаването на кардиогенезата в първите 40 дни от развитието на ембриона води до възникване на вродени сърдечни малформации. Образуването например на лява сърдечна бримка води до коригирана траспозиция на големите артерии. Смутеното септиране на първичната сърдечна тръба е причина за поява на междупредсърдни и междукамерни дефекти.

 

 

 

 

Още новини