Денга е остра инфекциозна болест, която се предизвиква от вируса на денгата и причинява токсо-инфекциозен синдром, със симптоми като двукратно повишаване на температурата, болки в ставите и мускулите, обрив и често с хеморагичен синдром.
Възбудителите се отнасят към антигенната група В на род Flavivirus; сем. Тоgaviridae; група Арбовируси. Известни са 6 серологични типа, като типове 3 и 4 предизвикват по-тежко протичащите хеморагични форми на денгата. Вирусите имат термостабилен и термолабилен антиген – загиват при 50° С; ултравиолетовите лъчи ги унищожават за няколко минути. Денгата е трансмисивна (кръвна) инфекция екологично свързана с комарите, поради което се причислява към природно-огнищните инфекции.
Заболяването е описано за първи път през 18-ти век в страните от Карибския басейн случай на денга. В тропиците денгата се среща целогодишно, но в страните със субтропичен климат (Испания, Италия, Гърция, о-в Крит, Корея) се наблюдава лятна сезонност за случаите на денга.
За нашата страна денгата представлява потенциална опасност, тъй като от 2011 г. са заловени тигрови комари в нашата страна, а в съседни страни (Гърция, Румъния и Сърбия) има регистрирани случаи на заболяване.
Източник на инфекцията – естествен резервоар са маймуните, обитаващи тропичните гори и болни хора. Заболелият е заразителен по време на кратко продължаващата виремия при случаите на денга. Наблюдавани са леки и тежко протичащи (хеморагични) форми на болестта. Заразоносителство при денгата няма.
Възприемчивостта към това заболяване е всеобща. След преболедуване се изгражда типовоспецифичен имунитет, който обаче е краткотраен (няколко години).
Вратата за инфекцията е през кожата – когато заразен комар ухапе, вирусът попада в организма и се размножава в Ретикуло-хистиоцитарната система (РХС) за период от 5-15 дни, причинявайки вирусна треска.
Наличието на обрив и ставни болки дава основание да се допуска известна промяна в алергичното състояние на макроорганизма. За 8-18 ч. до появата на първите клинични симптоми, настъпва виремия, която се задържа 3-5 дни по време на фебрилния период при треска денга. Вирусът се разнася с кръвта и засяга целия организъм – бъбреци, мозък, мускули и особено паренхима на черния дроб, чиито клетки се подлагат на цитолиза.
В ендокарда, епикарда, плеврата и стомашно-чревната лигавица може да се развият хеморагии.
Характерни са уврежданията на малките кръвоносни съдове, с възпаление на ендотела им, повишена пропускливост на капилярната стена, периваскуларен оток и клетъчна инфилтрация.
Съдовите разстройства са водещи в генезата на хиповолемичния шок при хеморагичните форми на денгата. Повторната виремия е причина за възникването на втора температурна вълна и появата на късен обрив.
В края на виремията в кръвта се появяват специфични антитела, които имат диагностично значение при треска денга, но слаба протективна роля.
Денга – клинична картина
Клиника – в протичането на денгата има няколко периода. Инкубационният период е 3-15 дни (средно 5-8) при заразени с вируса на денга. При някои от заболелите се наблюдава продромален период с прояви на артралгични болки, миалгии, силно главоболие и ретроорбитални болки.
При повечето от случаите заболяването започва внезапно, с повишаване на температурата до 40-41°С и втрисане. Повишената температура се задържа 4 дни, след което спада критично при вирусна треска. Това е съпроводено с обилно изпотяване. След 1-4 дни настъпва отново повишение на температурата, обикновено по-слабо и с по-малка продължителност. Ставните болки са толкова силни, че болният се затруднява при най-леките движения и заема принудително положение в леглото поради треска денга.
Налице са обща слабост, повръщане, сънливост, често срещани при случая на денга. Характерни промени търпи лицето – то става подпухнало, хиперемирано, със зачервени очи; установява се фотофобия. След 5-6 дни от началото на болестта се появява и обрив – скарлатиноформен, морбилиформен или хеморагично-петихиален. Лимфните възли са увеличени и болезнени. При хеморагичните форми (те са с по-тежко протичане) се явява и кървене от носа (епистаксис), повръщане на кръвенисти материи (хематемеза), както и петехии по крайниците и гърба. Възможо е да се появят пневмонии и ексудативни плеврити.
Засягането на нервната система се проявява със сомнолентност (сънливост), раздразнителност, депримираност, бълнуване. Ликворът е нормален или с леко повишен белтък, без увеличение на клетките; не е изключена появата на неврити.Заболяването продължава 6-10-дни, а оздравителният период – 4 седмици и повече. Прогнозата е обещаваща, но смъртността при хеморагичните форми на вируса на денга може да достигне от 15% до 50%.
Диференциална диагноза се прави с грип, морбили, скарлатина, малария, папатациева треска, коремен тиф, петнист тиф, ревматизъм.
Лечение – до момента не е разработено такова срещу треска денга.
Назначават се щадящ режим и диета. Използват се аналгетици, капкови вливания на глюкоза и физразтвори; барбитурати, аминазин при психомоторна възбуда; глюкокортикостероиди при по-тежки интоксикации.
Специфична профилактика – съществува жива ваксина срещу вируса на денга. (прилага се основно в САЩ), която създава обаче твърде краткотраен имунитет. В страните от Югоизточна Азия се ползва атенюирана ваксина, разработена в Тайланд.
⇒ Информация за Чикунгуня
