Чикунгуня е остра инфекциозна болест, за появата на която като преносители играят роля тигровите комари. Причинителят е от род Flavivirus; сем. Тоgaviridae; група Арбовируси. Съдържа в своята обвивка едноверижна РНК. Към вируса са възприемчиви хората; в тропиците боледуват и различни видове маймуни.
Думата чикунгуня идва от суахили и означава “това, което изкривява”; на езика макондо (Танзания, Мозамбик) думата буквално се превежда като “връзваща”, ”чупеща костите”.
Заболяването е описано за първи път от М. Робинсън и У. Лумсден през 1955 г. когато в райони на Субсахарна Африка възниква епидемия. През известни периоди от време на африканския континенент се увеличава заболяемостта от тази болест – последната епидемия е регистрирана през 2007 г. в Габон. През същата година бум на заболели от чикунгуня възниква и в Индия и страни от Югоизточна Азия. В Европа за първи път съобщения за заболели са дадени от Франция – през 2005 г. има взрив на остров Реюнион.
В последствие се съобщават случаи на заболели в Норвегия, Германия, Белгия, Великобритания и Италия – предимно туристи, посещавали “екзотични” острови в Индийски океан. Има все още неизяснени моменти за това “ново” за континента ни заболяване. В нашата страна няма регистрирани случаи на чикунгуня.
Инкубационния период е средно 3-7 дни. Виремията при някои болни може да продължи до 10 дни, което позволява на комарите да кръвосмучат и така да разпространяват вируса.
Клиничната картина на чукунгуня напомня много тази на денгата – внезапна треска (температура до 40-41°С); със силни, стигащи до инвалидизиране болки в ставите; гадене, повръщане; хеморагии. От страна на нервната система се наблюдават сомнолентност, бълнуване, очни прояви (фотофобия). В по-късен етап се явяват и петехииални или макулопапулозни обриви по кожата. Острата фаза трае около 10 дни; при хронифициране на процеса оплакванията продължават няколко месеца. При възрастни пациенти картината наподобява тази на ревматоидния артрит, при малки деца заболяването се проявява с клиниката на менинго-радикулерно дразнене, т.е. необходимо е диференциално отдиференциране от енцефалит. В повечето случаи пациентите оздравяват напълно; сериозни усложнения настъпват рядко; смъртните случаи се диагностицират погрешно като денга.
Докладвани са случаи на предаване на вируса от майка на дете, ако бременната е заболяла в последните седмици преди раждането. Засега липсват данни за предаване на вируса чрез кърмата.
Липсва специфично лечение; прилага се симптоматично такова за облекчаване на болките – нестероидни противовъзпалителни средства, но без аспирин!
След преболедуване се изгражда стабилен и продължителен имунитет.
Не е изработена ваксина за специфична профилактика до момента.
