Бронхиална астма при детето е често срещано хронично заболяване на дихателните пътища. То се свързва с възпалителни промени, при които основна роля играят мастоцитите и еозинофилите (клетки на имунната система).
При генетично предразположени деца, това възпаление причинява бронхиална хиперреактивност спрямо много дразнители. Проявява се с пристъпи от възвратима бронхообструкция.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст с тенденция към нарастване. В детската възраст се касае предимно за алергичен компонент.
Под влияние на различни алергени се създава сенсибилизация – алергена се среща с клетките на имунната система на организма и се образуват специфични антитела от клас ИгЕ, които се фиксират върху мастоцитите. При среща между алергена и антитялото става разрушаване на мастоцита и се освобождават вещества, които водят до хиперемия (повишено местно кръвонапълване) и оток на бронхиалната лигавица.
Повишена секреция на слузните жлези и спазъм на гладката бронхиална мускулатура. Най-честите алергени, причиняващи бронхиална астма в детската възраст са инхалаторните: домашен прах, микрокърлежи, косми на животни, пух, полени. От значение са и инфекциозните алергени особено за кърмаческа и малка детска възраст.
Бронхиална астма – как протича заболяването
Заболяването протича на тласъци: има епизоди от диспнея (задух, затруднено дишане), предимно експираторна, свирене на гърдите и/или пристъпна спастична кашлица. Характерна е внезапната поява, предимно нощем, всеки път с една и съща характеристика и при определени обстоятелства: определен сезон, в определена среда и след контакт с определен алерген. Физическото усилие, тютюневият дим, инфекциите и редица други неблагоприятни физични и химични фактори също могат да провокират астматични епизоди. Характерно за бронхиалната астма е пълното възвръщане към нормално дишане след употреба на бронходилататори (медикаменти които отпускат и разширяват бронхите), а понякога и спонтанно.
При прегледа на дете в астматичен пристъп се установява експираторен задух, свиркащо дишане от разстояние, разширен гръден кош, везикуларно дишане с удължен издъх и сухи свиркащи хрипове. Колкото е по-малко детето, толкова клиничните симптоми са по-нетипични: началото по-често е постепенно, на слушалка в белите дробове се установяват средни и дребни влажни хрипове. Тази бронхитна находка се задържа понякога дни и седмици и ефектът от бронходилататорите не е така очебиен. Тези особености са причина по – трудно да се постави диагнозата на бронхиалната астма във възрастта до 2 години.
Бронхиална астма – диагноза
За диагнозата на бронхиалната астма в полза са: данните за фамилна обремененост, други алергични прояви у детето в миналото или в момента, липса на инфекциозен синдром, бърз ефект от бронходилататори и предпазен ефект на антиалергичните средства, повишени еозинофили. Специализирани проби за откриване на ИгЕ не само доказват алергичния характер на заболяването, но и откриват специфичния алерген.
