Околоплодната течност са секрети от епитела на амниона. Средното й количество по време на бременността е около 1000 мл.
( от 500 до 1500 мл.). Отклонение от тези граници се приема за потологично.
Многоводие: за многоводие се говори когато околоплодната течност около термина на раждането е повече от 1500 мл. Среща се при 0.2 до 1.6% от бременностите. Диагнозата се поставя клинично или при ултразвуково изследване.
Етиологията на заболяването се обуславя от патологични процеси при бременната и плода и изменения в плацентата. Най-честите заболявания, придружаващи бременността и довеждащи до многоводие са: диабет, Rh изоимунизация. От страна на плода при почти половината от случаите са дефектите на ЦНС, сърдечни и бъбречни заболявания, фетални тумори, интраутеринни инфекции, двуплодна бременност и др.
Клиничната картина е характерна с бързото нарастване на матката, което води до изместване и притискане на съседни органи, до преразтягане на коремните стени. Повдигането на диафрагмата и сърцето довежда до затруднено дишане и аритмии. От страна на гастро-интестиналния тракт са характерни гаденето, повръщането и затруднената дефекация. Притискането на кръвоносните съдове довежда до развитие на отоци по долните крайници и коремната стена. Бременната жена бързо отслабва на килограми и е с подчертана адинамия. Характерни са силно увеличена матка и силно подвижен плод, който много трудно се палпира. Понякога не се чуват детски сърдечни тонове, има болки ниско долу в корема и кръста. Може да се пукне преждевременно околоплодният мехур и да пролабира пъпна връв или дребна плодна част.
Диагнозата се поставя много лесно при стриктното проследяване на бременната от началните седмици на бременността.
Лечението се определя от етиологията и гестационната възраст. Бременната жена трябва своевременно да бъде хоспитализирана.
Маловодие: то се среща три – четири пъти по – рядко от многоводието. Характеризира се с това, че околоплодната течност е под 500 мл.
Етиологията не е установена. Маловодието е два вида:
– първично, когато има инсуфициентност на амниона, която може да се дължи на недостатъчно развитие на амниалния епител или повишена резорбция на околоплодната течност. Причината може да бъде разстроено плацентарно кръвообръщение и заболяване или липса на бъбреците на плода, а също заболявания на бременната жена, водещи до голяма загуба на течности при преносена бременност или унтраутеринно загинал плод.
– пукането на околоплодния мехур довежда до вторично или травматично маловодие.
Клиничната картина се характризира с постоянни и силни болки. Бременната чувства болезнено детските движения. Силно намаленото пространство в матката довежда до различни аномалии в плода: деформация в костната му система и главата, изкривявания на костите и гръбначния стълб. Плодът е изостанал в развитието си. Раждането е силно болезнено и забавено, като продължителността му при първораждащи е над 24 часа, а при многораждали – повече от 18 часа.
Лечението е пукане на околоплодния мехур и ускоряване на разкритието на цервикалния канал медикаментозно.
