Организмът на новороденото притежава редица съществени анатомични и физиологични особености които го отличават много от организма на голямото дете и възрастния и го правят особено уязвим и лабилен през неонаталния период.
Телесната маса и ръстът са два показателя за оценка развитието и зрелостта на новороденото. Те са в зависимост от ред фактори: генетични, пол, възраст на майката и режим на хранене, срок на бременността, социално икономически условия и др. Теглото на доносеното новородено дете варира в границите 2500 – 4500 г. и най- често около 3300 – 3600 г., а ръстът му – в границите 47 – 54 см.
Новороденото има относително голяма глава, съставляваща 1/4 от дължината на тялото, с обиколка средно около 34 – 35 см. Лицевата част на черепа е малка. Костите са твърди, но шевовете не са сраснали, което улеснява конфигурацията на главата по време на раждане. Голямата фонтанела е отворена с размери 2/2 см и ромбовидна форма, а малката фонтанела обикновено е затворена. При недоносени малката фонтанела е отворена.
Ушите на доносеното новородено са с добре оформени ушни миди и са отлепени от главата, докато при недоносените е обратно.
Крайниците са относително къси – 1/3 от общата дължина, почти без разлика между горни и долни, флексирани в лакътните и коленни стави и приближени до тялото.
Кожата е гладка и розова, с добър тургор и еластичност, покрита с нежни косъмчета – лануго. Мастните жлези са по-добре развити от потните. Кожата е и орган на дишането, тя има голяма отделителна и регенераторна способност.
Ноктите са меки и излизат извън нокетното ложе при родените в термин. Тяхното развитие завършва към 7-8 лунарен месец.
Лигавиците са нежни, богато кръвоснабдени, но бедни на еластична тъкан и сухи, поради оскъдния брой жлези в тях.
Мускулната система съставлява 23% от телесната маса. Тя е недобре развита, с преобладаваща интерстициална тъкан и тънки влакна, особено на крайниците. Непосредствено след раждането се наблюдава краткотрайна хипотония, заменена от физиологичен хипертонус, който е налице до 3-4 месец.
Костите са меки, еластични, съдържат много вода, малко плътни вещества и са богато кръвоснабдени. Образуването на хрущялния скелет постнатално започва след 2 месец.
Дихателна система. Анатомичните особености на гръдния кош обуславят косто-диафрагмален тип на дишане с честота 40-60/мин. Новороденото диша само през носа, чийто хоани са тесни, с богато кръвоснабдена лигавица.
Сърдечно-съдова система. Сърцето на новороденото е относително голямо, почти хоризонтално разположено, с ударен обем 18-20 м. и пулсова честота 120-160/мин. Учестената сърдечна дейност е свързана с малкия ударен обем, доминиращата роля на симпатикуса, повишената скорост на кръвообръщението, широките и с ниско съпротивление кръвоносни съдове. Това обуславя и ниските стойности на кръвното налягане – 40-80мм/Hg.
Кровотворна система. Кръвотворенето след раждането запазва ембионалния си характер с огнища на екстрамедуларна хемопоеза. В първите дни на екстраутеринния живот настъпва фишзиологична хемолиза на еритроцитите, чийто брой и съдържание на хемоглобин намаляват. От четвъртия ден диференциалната бяла кръвна картина е с преобладаваща лимфоцитоза.
Храносмилателна система. Тя функционира още вътреутробно, но има незавършено развитие и намалени функционални възможности постнатално. Стомашно-чревния тракт се отличава със значителна пропускливост и ниска ензимна активност. В първите 24-48 часа той е стерилен, след което контаминацията му зависи от вида на приеманата храна. Чернодробната активност е снижена. Това се отразява на билирубиновата обмяна, влошава защитните и дезинтоксикационни функции. Вродени са сукателния и гълтателен рефлекс. Поради малката вместимост на стомаха и освобождаването му от храна за 2-2.5 часа се налагат чести хранения.
Пикочо-полова система. Бъбреците са относително големи, ниско разположени и имат достатъчен брой гломерули. Пикочният мехур е с вместимост 50-80 мл. и съдържа урина още вътреутробни. Снижената филтрационна и концентрационна способност на бъбрека обуславя отделяен на светла урина с ниско относително тегло.
Нервна система. Главният мозък е относително голям, с тънка кора, набелязани големи бразди и добре представени ядра. Стволовите структури, гръбначният мозък и вегетативната нервна система са със завършен строеж и функционална зрялост. Сетивните функции вкус, обоняние и осезание са добре развити. Детето чува още от първите дни. Зрението се развива постепенно, като в началото има перцепция за светлина.
