Агресията при децата е изключително сложно явление, зависимо от разнородни причини, трудна за прогнозиране и контролиране. Не всяко поведение, което изглежда агресивно трябва да се класифицира като такова. Агресивно е онова поведение, насочено към човек или предмет с умишленото намерение да му причини болка, да го нарани, да го увреди – дори и с цел да получи награда.
„Децата научават онова, което са изпитали
Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени от враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание ,
те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те се научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.“
Дороти Л. Нолт
В науката съществуват няколко теории които си съперничат в обясненията на агресивното поведение. Важното в тях изглежда така:
1. Агресията е вродена.
Човек е постоянен генератор на агресивна енергия. Колкото повече се е натрупала, толкова по-слаб дразнител е необходим за освобождаването и. Появява се понякога спонтанно и без основателна причина.
Спасението тук е изместването и по посока на сфери, които не са антисоциални.
Очевидно е , че този отговор е способен да обясни всички форми и мащаби на агресията – когато е невъзможно да се намери друга причина.
Можем да приемем, че един от факторите на агресията действително е зададената генетична способност да действа разрушително, но все още няма достатъчно разумни доказателства в подкрепа на това предположение.
2. Агресията се появява, вследствие на фрустрация.
Това е отрицателно емоционално натоварено състояние на съзнанието, съпроводено от познавателна дезорганизация поради някаква бариера. Фрустрацията поражда гняв, който провокира агресия. Дори обикновени стимули /хора, имена, предмети, места/ напомнящи по асоциация отминали негативни преживявания могат да възбудят агресивно поведение.
Не всяка фрустрация обаче провокира агресия. Зависи от характеристиките на личността и нейните способности за контрол.
3. Агресията се научава.
Съществуват процеси или ситуации – “отговорни” за научаването, провокирането и поддържането на агресивното поведение.
Всеки човек има различни потенциални възможности да научи определени форми на агресия. Това зависи от хормоналните и физическите му характеристики, темперамента и други.
Кои са все пак главните въздействия за научаване на агресивните модели?
Можем да си ги представим на три равнища.
*/ Влияние на семейството – малтретирането на детето от страна на родителите задава вероятността то да прибягва до насилие срещу връстниците си, а по-късно да малтретира и собственото си дете.
*/ Субкултурни влияния – престъпността , особено в юношеска възраст, провокира желанието за подражаване.
*/ Влиянието на мас–медиите – телевизионни сериали, преса, комикси, теливизионни игри, компютърни игри.
Във всички тези случаи детето е склонно да се идентифицира с агресора – родител, връстник или мас-медиен герой, защото в общия случай тяхното поведение е награждавано.
Наблюдават се и различни видове агресия , провокирана от страх, от неприятни събития, от раздразнение и гняв, в защита на притежанията, свързана с пола, междуполовата агресия, агресия между равни, физическа, вербална /обиди, клюки, ругатни/ и много други.
Съществуват и фактори, от които зависи повишаването или намаляването на агресията при децата. Можем да ги представим по следния начин:
*/ Наблюдаването на агресивно поведение, което не е наказано увеличава желанието за подражаване.
*/ Наблюдаването на спорт, в който има агресия може да уталожи агресивната енергия, но може да действа и като подстрекателство за подобно поведение.
*/ Медикаментите имат различно въздействие върху различните форми на агресия. В зависимост от фармакологичната си субстанция повишават или намаляват склонността към агресия.
*/ Емоционалната възбуда съдейства за повишаване на агресията.
*/ Стълпяването на хора, неуютната среда, шумът – в зависимост от интензивността си повишават агресията.
*/ Странни убеждения, възприятия за паранормални съобщения, мании за величие и себеутвърждаване – провокират агресивните реакции. Агресивното поведение е много устойчиво и може да се засилва. Колкото и да е трудно не е невъзможно и да се контролира. Ето някои доказали своята ефективност начини и техники. Прилагането им разбира се трябва да е съобразено с конкретната ситуация и личност
*/ Поучаване с цел подчинение на нормите. То се награждава от семейството, училището, социални институции. */ Наказване на неподчинението и награждаване на послушанието.
*/ Засилване на близостта и съпреживяването в междуличностните отношения.
*/ Неподкрепяне на агресивното поведение или “угасяване”. В този случай се подкрепя всяко положително усилие и по възможност се игнорира агресивното.
*/ Консултативна или терапевтична работа с детето и семейството, като се определят стъпките, които могат да доведат до желаната промяна.
На всички тези нива от голямо значение е ролята на училищния психолог, който отсява агресивното поведение, открива причините, планира корекционни действия, насочва към съответните служби, консултира и терапевтира проблемните ученици.
