През ранния неонатален период у новороденото се наблюдават редица прояви, които са израз на адаптацията му към екстраутеринните условия на съществуване. Техният бързопреходен характер, ненарушеното общо състояние на новороденото, липсата на необходимост от лечение и проявата им при голям брой от новородените, дават основание да се приемат като физиологични адаптационни прояви на преминаването от вътреутробен към извънутробен начин на живот. При т.нар. рискови новородени тези безобидни адаптационни прояви могат да се изяват по-тежко, да траят по-дълго и да наложат някакви терапевтични мерки.
Vernix caseosa – отлагането му по кожата на плода започва още от 5 лунарен месец. Предполага се, че той е продукт от секреторната дейност на амниона, а така също, че произхожда от обменните процеси на клетките на повърхностния кожен слой. Съдържа епидермални клетки и мазнини. Счита се, че предпазва плода от мацерация по време на вътреутробното развитие. След раждането при доносените деца той се установява най-често по гърба и в гънките. Недоносените са почти изцяло покрити с него, а при преносените липсва. Нормално сивкавобял на цвят, верниксът може да бъде жълтеникаво или зеленикаво оцветен. Отстраняването му от кожата и гънките се извършва още при първия тоалет. Задържането му предизвиква мацерация поради окисляване на мастните киселини.
Erythema toxicun neonatorum – това е макуло-папулозен обрив по лицето, тялото и крайниците на новороденото, демонстриран към 2-3 денонощие, представен от бледа централна зона и периферно зачервяване. Често в центъра се оформя везикула, която при наслояване на вторична стафилококова инфекция може да премине в пиодермия. Касае се за алергична реакция в резултат на високото белтъчно съдържание на майчината коластра. Не се изключва и влиянието на известна ентерална автоинтоксикация. В повечето случаи не се налага лечение.
Scleroedema neonatorum – релативната бъбречна инсуфиценция, хипернатриемията и хиперхлоремията в първите две-три денонощия обуславят склонност към задържане на течности с появата на отоци по крайниците, седалището и супрапубично, което е изключително подчертано при недоносените и незрели деца. Хипотермията е допълнителне фактор, задълбочаващ състоянието. Понякога изявата на склередем е белег на начеваща инфекция.Оточността е преходна и се овладява чрез адекватен внос на течности и затопляне на детето.
Comedones neonatorum – представляват малки, бели, леко надигнати възелчета ( предимно по носа ), които изчезват спонтанно след 2-3-та седмица. Дължат се на хормонално обусловена хиперсекриция на мастните жлези. Когато тези комедони се инфектират, състоянието се означава като неонатално акне.
Физиологичното спадане на тегло се наблюдава при всички новородени в първите 3-4 дни. Обикновено те губят 3-8% от теглото. Причините са комплексни: преобладаване на катаболитните процеси, недостатъчен внос на течности и кърма, прегряване, ниска влажност на околната среда и др. Възстановяването на теглото при 25% от децата е до края на 6-ия ден, а при останалите към 10-15 ден. Темпът на тегловната крива зависи от ранното захранване, правилния режим на хранене и оводняване и адекватните условия на отглеждане.
Febris transitoria – в случаите на патологично снижаване на теглото, надвишаващо 8-10%, се наблюдава повишаване на телесната температура до 38-39 градуса. Фебрилитетът съвпада с максималния тегловен дефифцит. Общото състояние е запазено, но новороденотот е неспокойно и жадно, със сухи лигавици. Касае се за хипертонична дехидратация, свързана с приемането на богатата на белтъчини коластра, недостатъчен внос на течности и въглехидрати.
Полова криза – при около половината от новородените и от двата пола към 5-7 ден млечните жлези се уголемяват, стават плътни и леко болезнени, но без зачервяване на надлежащата кожа. При лек натиск от жлезата се изцеждат няколко капки коластроподобен секрет. Проявата е свързана с преминаване от майката у плода на естрогени и пролактин през последните месеци на бременността. Лечение не се прилага, симптоматиката изчецва до 2-3-та седмица. Резултат на хормонална активация е наличието на стъкловиден секрет в половите органи у момичетата. Понякога той може да бъде кръвенисто обагрен, поради разкъсани повърхностни съдове на влагалищната лигавица. При някои деца от мъжки пол тестисите се уголемяват поради натрупване на течност в скроталната торбичка. Преминава без лечение за няколко седмици.
Пикочно-киселинен инфаркт на бъбрека – към 3-4-то денонощие след раждането урината на новороденото става червеникава и оцветява пелените керемиденочервено, което е свързано с повишена уратурия и отлагане на урати в бъбрека. Значение за появата им има хемоконцентрацията на кръва, както и намалената им способност да се разтварят в малкото количество урина. Приемането на достатъчно течности и увеличаването на диурезата допринасят за изчезване на инфарктите.
