Забременяването не е само физиологичен процес, а и психологичен процес
Всяка жена, която се е изправяла пред факта, че не може да забременее, е чувала една от следните фрази:
„Ще се случи ,когато му дойде времето.”
„Господ ще реши кога.”
„Ще стане, когато спреш да мислиш затова.”
А кога му идва времето? И дали този процес зависи от нас?
Отговорът е: Времето му идва, когато не само физически сте готови да станете майка, но и психически.
Състояние на психическа готовност да си майка
Това е особено състояние, което жената изпитва преди да зачене. То е като благодатна почва, в която ”семенцето” се развива.
Още преди да стане мама жената се подготвя психически. Обикновено намаля външните си ангажименти (работа, излизания с приятели) и се отдава на по-затворени и релаксиращи дейности. Удоволствие за нея е да прекарва време сама със себе си и с любимите и занимания. Ако досега удоволствията и са били свързани главно с външния свят (къде ще излезе, какво ще си купи, с коя приятелка ще бъде), сега й е удоволствие да си дава сама на себе си (чрез хобитата си, почивката, релакса, избора на храна, напитки, места). Станала е по-независима.
Сексуално- чувства все по-голямо отпускане. Секса с партньора й е преживяване на отдаване, в което има все по-малко прегради.
Спряла е да иска да променя партньора си и много по-голямо внимание отделя на това какво й дава той като мъж. Благодарна е за „даровете” му.
Голямо удоволствие й доставя да създава уют и красота около себе си, да създава топло и уютно пространство, което е в хармония със собствената й душа и го споделя с радост.
Грижите за другите не я смазват, а й доставят удоволствие. Намерила е баланс в това да се грижи за себе си и за хората, които обича.
Това състояние е подготвително и създава истински мост, към състоянието „майка”. Реших да ви опиша него, защото повечето психологически проблеми и стопове на забременяването, отразяват липсата на елементи от горното описание.
Психологически проблеми, възпрепятстващи зачатието
Неосъзнат страх, че не сме достатъчно зрели за ролята-майка
Живее ви се. Все още се грижите предимно за вашите нужди. Приемате майчинството като затворен и тягостен период, който ще трябва да изтърпите.
Необходимо е да пораснете. Разбира се не насила.Психологическата работа ще ви помогне, да разберете, какво не сте преживяли, как да се самоотгледате качествено, така че грижите за вашето дете да не са ви бреме.
Неосъзнат страх, който е свързан с родово неприемане на майчинството
Има случаи, в които неприетото майчинство е родова травма. Жените, поколения назад са изоставяли или отхвърляли децата си под една или друга форма (отглеждане от баби и дядовци, аборти, изоставяне, неполагане на достатъчно грижи). Ако това е вашия случай, у вас ще се породи желание да прекъснете този черен сценарии и понеже не знаете как, то психиката задейства единствения и достъпен маханизъм- просто незабременявате.
Ако работите с психолог, той ще преработи родовата травма ще ви даде алтернативни поведения, чрез които вашето дете да се чувства щастливо и прието. Така ще спре да ви е страх, че ще навредите.
Страх от смъртта, страх от живота
Това е един и същ страх. Някои жени се страхуват много от проблемите, които бремеността може да им създаде. От това дали ще останат здрави, дали детето ще е здраво, как ще мине раждането и т.н. Това са жени, които искат да предвидят всичко, да имат контрол, да знаят, че всичко ще е наред. Те не могат да се отпуснат и да се доверят на естествените цикли на живота. Необходимо е да знаят, че самия живот ще „обезпечи” тях и детето им, че са в сигурни ръце- тези на милиарди години еволюция. На тези жени е необходимо да се доверят на природата и да се отпуснат.
Проблемно партньорство
Понякога се случва двойката привидно да иска да има дете, докато всъщност да не се приемат като двойка, способна да отгледа здраво поколение. Това означава, че някой от партньорите не разпознава другия като годен за бащинство или майчинство. Понякога пък се разминават в това, дали искат дете или не.
Важно е партньорите, да не замазват проблемите си, а да ги обсъдят и работят с тях. Често психолгическата работа с двамата партньора е нужна. Така ще се улесни процеса на разрешаване на проблемите в двойката и на отговорното взимане на решение- дали и кога сме готови за родителстване.
Важно е семейството да е единно, а не да бъдат замаскирани проблемите, защото те създават голямо вътрешно напрежение и несигурност , които водят до подсъзнателен стремеж да се избегне забременяването.
Дилемата: самотна майка или не
Все повече жени ползват инвитро процедури с желанието да имат дете, въпреки че не са открили партньор, с който да го отглеждат. Обществото ни вече е по-толерантно към самотните майки, но този статус понякога предизвиква тревога.
Често жената се чувства изправена пред следните въпроси:
„ Дали ще се справя сама.”
„Как да бъда и майка и баща”
„Дали чувството ми на самота и негодност няма да се задъбочи”
„Дали не си отрязвам и последните шансове да срещна, подходящ човек, с който да имам общо дете”
„ Отсега все сама ли ще бъда?”
Всички тези притеснения, биха могли да създадат избягващо зачатието поведение. Затова е много важно, чрез психологическата помощ, да преборите страховете си и да почувствате истински комфорт с решението, което сте взели.
Разбира се има още много психологически проблеми свързани с процеса на зачатие, бременност и отглеждане. Всички те обаче са като „киселинна среда”, която не позволява процесите да се осъществят гладко. Преработвайки страховете и притесненията си, нашият организъм ще започне да съдейства на зачатието, а не да го отхвърля.
Автор: Галя Мутафова
