Следродилен мастит: Заболяването се развива в послеродилния период, но като изключение може да се развие и по време на бременност, при жени с морфологични отклонения на гръдните зърна или при такива с ниска санитарна култура. Обикновено патологичният процес се развива на 20-ия – 21-ия ден след раждането.
Честотата на заболяването е различна, като значение имат:
- расовите особености.
- броят на ражданията.
- конституционните особености и културният уровен.
При първораждащи заболяването е по-често поради липсата на опит и недостатъчно добре подготвени гърди по време на бременността. Флората, предизвикваща заболяването, е предимно стафилококова и стрептококова. Механизмът на пренасяна на инфекцията са ръцете на родилката, устата на бебето или нестерилните инструменти и материали.
Инфекциозният агент прониква в млечните жлези по няколко пътя:
- при здрави зърна през млечните канали постъпва интраканикуларно. Задържаното мляко в гърдата е оптимална среда за развитие на инфекцията. Процесът започва като възпаление на млечните ходове. При обхващане на жлезистата тъкан на гърдата преминава в паренхиматозен мастит.
- по-чест е пътят на инфектиране по лимфните съдове при наличие на рагади на млечните зърна. В
ъзпалението се развива в интерстициалната тъкан на гърдите като флегматозно-интерстициален мастит. В началната си фаза възпалителният процес е локален и ангажира отделен сегмент на гърдата. Най-честата локализация е в двата външни квадранта на гърдите. При повърхностно развитие на процеса се обхващат лимфните съдове на ареолата и се получава възпалителен процес на зърното или субареолен абцес.
Клиничната картина на следродилния мастит е типична и се проявява с влошаване на общото състояние, неспокойствие и отпадналост. Температурата се покачва, като може да достигне до 40 градуса, понякога се придружава с разтрисане, пулсът се ускорява и честотата му надхвърля 100 удара за минута. От локалния статус е характерна болката в засегнатата гърда, която се засилва по време на кърмене.
Гърдата увеличава размерите си, а мястото на възпалението е зачервено, болезнено и с поменена консистенция. Регионалните лимфни възли са с увеличени размери и болезнени. От гърдата се отделя гноевидна материя, а зърното й е разязвено и с дефекти, различни по големина и дълбочина.
Първичният стадий на серозна инфилтрация продължава обикнове около 7 дни и след това или се усложнява към гноевиден, или настъпва оздравяване. При прогресивно развитие на мастита се получава абсцес на засегнатата гърда. Общото състояние на родилката рязко се влошава. Температурата се повишава, характерни са вечерните високи температури. Пулсът се ускорява, езикът е сух и обложен. Кожата на засегната гърда е хиперемирана, цветът й се променя и става синьо-червен.
Лечението се провежда в зависимост от стадия, разположението и вида на мастита. При родилка с начален мастит се прилага антибиотично лечение въз основа на антибиограма от микробиологични изследвания на млякото от болната гърда. Прилага се физиотерапия на болната гърда.
Профилактиката на мастита се провежда по време на бременността и след раждането.
Особено важни са профилактичните мерки по време на бременността под ръководството на женската консултация. Те са осигуряване на системна хигиена на гърдите и особено на зърната и ареолите; обтриване на гърдите с хавлиен плат след тяхното измиване; носене на удобен памучен сутиен; осигуряване на рационално хранене на бременната жена.
Профилактика на мастита. При първораждащи особено важни са хигиенните навици за подготовката на гърдите и правилният начин на кърмене. По време на послеродовия период е необходимо: да се спазва стриктно хигиената, като се обръща специално внимание на ръцете и гърдите; детето се кърми последователно от двете гърди; след кърмене при наличие на млечна секреция гърдата трябва да се изцежда; приемът на течности и витамини се регулира оптимално; при обилно количество кърма гърдите се изцеждат и в интервалите между кърменията се повдигат.
