Нарастването на матката, изразено особено в последния триместър, издига диафрагмата нагоре, намалява височината на торакса и ограничава респираторните му екскурзии.
Лигавицата на горните дихателни пътища е хиперемирана и с усилена секреция. Това довежда до затруднения в дишането и при най-малки усилия от страна на бременната. В някои случаи се наблюдава упорита и продължителна кашлица без патологични промени в дихателните пътища.
Пневмония и бременност.
Инфекциозният причинител може да премине трансплацентарната бариера и да инфектира плода. Високата температура и хипоксията оказват непосредствено въздействие върху плода.
Усложненията по време на бременност се изразяват в бронхиалната лигавицакато при по-тежки случаи се достига и до интраутеринна смърт на плода. Особено силно е изразена хипоксията по време на раждането. Лечението се провежда в стационар, като се лекува основното заболяване и се вземат мерки за запазване на бременността.
Бронхиална астма и бременност.
Характеризира се с периодичен пристъп на задух вследствие на бронхиален спазъм, усилена секреция и оток на бронхиалната лигавица. Бронхиалната астма не е индикация за прекъсване на бременността с изключение на особено тежки форми или при неповлияване от провежданото лечение. Раждането се извършва през естествените родилни пътища.
Плеврит и бременност.
Плевритът е вторично заболяване, като етиологично значение имат туберкулозата, пневмониите, белодробните инфаркти, ревматизмът и др.. Той се усложнява по време на бременността, особено в крайните й срокове. Клиничната картина е характерна със задух, цианоза и функционални смущения на сърдечно – съдовата система. Заболяването не е показание за прекъсване на бременността, но като индикация може да се приема основното заболяване, довело до плеврит.
Белодробна туберкулоза и бременност.
Бременността оказва неблагоприятно влияние върху развитието на основния патологичен процес. Причините, довеждащи до влошаване на заболяването, са комплексни:
– влошеното хранене на бременните през първите месеци, предизвикани от нервновегетативните промени.
– извличането на минерали от плода от майчиния организъм, което води до рекалцификацирането на стабилизирани огнища.
– спазъм на кръвоносните съдове при усложнено протичане на бременността.
– психичното и физическото натоварване на бремнната и родилката и кърменето на новороденото. Основното заболяване оказва влияние върху интраутеринното развитие на плода предимно с развилата се хипоксия. Интраутеринното инфектиране на плода е много рядко. Пръксването на бременността по медицински индикации е показано при случаи с множество отворени каверни, с тежки смущения на дишането и туберкулозна интоксикация. Противопоказано е прекъсването на бремнността през втората й половина. Лечението се провежда както извън бременността. За предпочитане е раждането да става през естествените родилни пътища. В послеродилния период е необходимо да се провежда адекватно по продължителност и дозировка лечение. При изграждане на комплексни правила за поведение строго се спазват следните изисквания:
– да не се забременява, когато заболяването е в активна фаза и две-три години след нея.
– при бременност и активен стадий на заболяването да се провежда оптимална терапия.
– родилите да не кърмят новороденото.