Хиперактивност и обучение по математика в първи клас. Много често съществува връзка между хиперактивността (агресивността) и проблеми с предмета математика, изискващ спазването на точни правила и заучаването на определения и формули.
Математическите действия и числа, фигури и формули, съпоставянето и изтъкването на противоположности е подходящо да бъдат представяни с нагледни примери и материали. В много случаи точно предметът математика би могъл да помогне за подобряване на концентрацията и изостряне на вниманието.
Същевременно дете, което няма проблеми с този предмет, но проявява някои характерни признаци на “хиперактивните деца”, вероятно е по-чувствително дете, на което му липсва среда за изява (напр. недостатъчно родителско внимание, което компенсира с активност в училище, с цел да получи внимание, а може би и одобрение от съучениците си и преподавателите).
За “хиперактивните” децата проблем създава процесът на “отсяване” на важното от маловажното, както и концентрация над важните моменти. Всичко им изглежда значимо и интересно и не могат да се ориентират откъде да започнат. Често не осъзнават грешките, които допускат, което създава и трудност да ги осмислят и да се подобрят.
Понякога наум толкова бързо решават задача, че казват отговора преди учителят да е приключил с четенето на условието. Тази импулсивност и прибързаност често ги подвежда и допускат грешки, защото не отсяват важните елементи от условието. Когато се наложи да запишат решението не могат да се справят, въпреки че са решили задачата. Възможно е дори устно да обяснят решението, но да запишат съвсем други неща в тетрадката и когато ги попитаме защо, те вдигат рамене и не могат да обяснят. Това говори за безпомощност и невъзможност детето да се справи само. Ето защо деца с подобни проблеми са много подходящи за индивидуална работа, която за съжаление в училище е почти невъзможна. Необходимо е подготовката да се извършва бавно, на части, като често се сменят дейностите и се редуват с почивка.
Трудно правят самостоятелно контролни работи. Те са толкова забързани, че решават няколко примера от задачата, а останалите пропускат, не защото са ги затруднили, а защото бързат към следващата задача. При писмените работи ясен белег за подобно състояние може да бъде страница от тяхна тетрадка, която е изпъстрена с много зачерквания и почерняне на отделни букви и цифри, защото толкова много бързат, че допускат множество грешки и се налага да поправят.
Често пъти са толкова затруднени и объркани, че не знаят откъде да започнат и бързо намират решение като се опитват да препишат от съученик, въпреки че са твърде малки за това.
За справяне със ситуацията често помага примерът на съученика. Обясненията и думите на преподавателите не винаги са разбрани, но нагледното поведение на съученика, с когото седи например, може много да помогне за подобряване на поведението в час, упражненията и поддържането на чина в ред. Дискретна помощ от страна на преподавателите, положително отношение и подкрепа, придружени с много търпение, могат да помогнат на детето. Препоръчителен е тесен контакт между преподавателите и родителите.
Някои от техниките, които помагат в подготовката на уроците, е използването на разноцветни моливи за подчертаване на важни думи, очертаване на текст и т.н. Така също, колкото повече сетивни органи участват в процеса на обучение, толкова по-добър би бил резултатът (слушане, четене, слушане и четене, повтаряне на глас, нещо да бъде направено – например модел, чертеж, скица, таблица). Трябва да се има предвид, че ученето по-дълго от два часа вече не може да даде какъвто и да е положителен резултат.
