Хепатит В е заболяване, което протича с възпаление на черния дроб. Това възпаление възниква в следствие на заразяване с вируса на хепатит В (HBV). Може да възникне още и в резултат на нарушение в имунната система на организма. Заболяването се причинява от вирус, който попада в кръвта и в чернодробните клетки. Той притежава 3 антигена, като главно значение има повърхностния австралийски антиген. Той съществува самостоятелно в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит В. Хепатит В е най-честата форма на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб.
Попадналият в организъма вирус достига по кръвен път до черния дроб и прониква в неговите клетки. Настъпва активиране на имунната система, която „разпознава“ инфектираните чернодробни клетки и ги унищожава. Едновременно се появява възпалителна реакция и настъпва задръжка в нормалния оток на жлъчката. Инфекцията се предава при преливане на инфектирани кръв и кръвни продукти от болен или здрав вирусоносител на здрави лица, както и при употреба на замърсен с инфектирана кръв инструментариум. Много по-рядко заболяването се предава по полов път, поради наличие на вируса в спермата или влагалищния секрет.
Вирусът на хепатит В може да причини остър хепатит. Той е кратко-протичащ и може да е със или без симптоми. Около 2/3 от всички инфектирани протичат без никакви симптоми. А 1/3 показват след инкубационния период от 1 до 6 месеца класическите симптоми на хепатита, като пожълтяването на склерите и кожата, тъмна урина, болки в ставите и крайниците, болки в горната част на корема, гадене, повръщане и диария. При повечето асимптоматични случаи може само в последствие да се появи слаб пристъп или покачване на чернодробните ензими (трансаминазите). Едно така протичащо заболяване може да бъде разпознато само при диагностициращо сереоложки изследване. На практика клиничното оздравяване при едно неусложнено остро вирусно заболяване от хепатит В е от 2 до 6 седмици. В повечето случаите организмът на заразените хора успява да се „очисти“ от вируса. Острият хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит. Друга форма на заболяването, която може да причини вируса на хепатит В е хроничният (дълготраен) хепатит В. В много случаи болестта протича незабелязано и без симптоми. Говори се за хроничен хепатит В, когато заболяването на черния дроб и присъствието на съответните маркери е по-продължително от 6 месеца. За това хроничното заболяване се съди освен по симптомите на заболяването и по наличието на промени в кръвните, имунологични и морфологични изследвания. Веднъж щом инфекцията стане хронична, тя може никога да не се излекува. Характерна особеност на хроничния хепатит В е тенденцията към развитие на чернодробна цироза и по-рядко на чернодробен рак. Чернодробната цироза представлява разрастване на съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и загуба на функцията на черния дроб. Повечето от заразените хора успяват да се преборят с вируса и при тях заболяването протича остро, без да се превръща в хронично. Само 5 до 10% от заразените хора развиват хронична инфекция. Хората с хронична хепатит В инфекция се наричат хронични носители. По – голямата част от тези хора не се разболяват, но могат да предават вируса на други. Съвсем малка част от тези 5 до 10 % обаче не са само хронични носители, а развиват хроничен хепатит В, който представлява изключително сериозно заболяване на черния дроб.
Болните от вирусен хепатит В се хоспитализира в инфекциозно болнично заведение и се поставят на легло. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. Може да се прилагат и кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.
При развитие на хепатит В по време на бременност, съществува риск за плода. Развитието на остър вирусен хепатит В увеличава риска от нарушения в бременността. Може да предизвика аборти, преждевременно раждане, увреждания на ембриона и плода и др.. Доказано е преминаването на вируса през плацентата. Съществува голям риск за развитие на вирусен хепатит В у новороденото, ако майката е заразена. По-тежко протича и бременността за самата майка. В България острият вирусен хепатит е в списъка на заблявванията, при възникването на които по време на бременност може да се извърши аборт по медицински показания. Няма доказателства обаче, кърменето да представлява допълнителен риск за детето, ако майката е носител на HBV.
