Формирането на храносмилателната система у човека започва в четвъртата гестационна седмица на ембрионалното развитие
и завършва едва в детството. Нарушенията на този процес обуславят възникването на различни заболявания в детската възраст.
Устна кухина. У новороденото тя е относително малка, а езикът – голям и силен. Липсват зъби, но местата им са маркирани с леки изпъквания на венците. По-късно, около 6-месечна възраст, се появяват млечните зъби, които имат съответен ред на поникване. Постоянните зъби заменят млечните след 5 г. възраст. Слюнката е многокомпонентна. Тя обвива храната и улеснява преглъщането, очиства устната кухина от хранителни остатъци, неутрализира киселините и предпазва от увреждане лигавицата. Амилазата в нея разгражда въглехидратите още там. Съдържащите се в нея секреторен ИгА, лактоферин, лизозим и лактопероксидаза предпазват от инфекции.
Хранопроводът се оформя от предното черво през 2 гестационен месец. Дължината му у новороденото е 10-11 см. Постлан е с многослоен плосък невроговяващ епител. Липсва серозна обвивка. Функционално хранопроводът се разделя на три зони: горен езофагеален сфинктер, тяло и долен езофагеален сфинктер.
Рефлексът на гълтането е налице още при раждането и отсъствието му е симптом на тежко церебрално увреждане. Координацията на оралните и фарингеални движения е възможна едва в края на 1 месец след раждането. Способността за гълтане на по-плътна храна се създава около 4-6 месечна възраст. Кърмачето често поглъще въздух с храната и за да не настъпи разтягане на стомаха, трябва да се стимулира оригването му.
Стомахът структурно е обособен от 4 части: кардия, фундус, корпус и антрум, завършващ с пилорния канал. Обемът му при раждането е 10-15 мл, след което интензивно нараства през първата година до 250 мл. Основен резерв за стомашния обем е фундусът, който се разтяга. Стомашните жлези са 4 вида: главни клетки, слузни клетки, пристенни клетки и нервно-ендокринни клетки. Продукцията на солна киселина достига постепенно нормална стойност в края на 1 месец, а тази на пепсина – на 2 годишна възраст. Морфологична и функционална зрялост настъпва едва на 7 годишна възраст. В кърмаческа възраст стомахът се изпразва за 2-3 часа, което определя ритъма на храненето. Киселината в стомашна течност е основен бактерициден и антиалергенен фактор, но е важен патоген в процеса на увреждане на дуоденума.
Тънкото черво е дълго около 250 см при раждането. С изключние на дуоденума то е слабо фиксирано и това обуславя склонността към механичен илеус. В кърмаческата възраст чревният пасаж трае от 9 до 14 часа.
Дебелото черво е особено подвижно, с по-слаба хаустрация, което създава условия за инвагинация. Изпражненията се натрупват в сигмоидното черво, а ампулата на ректума е празна. Диференцирането на тънкото и дебелото черво става през второто полугодие от живота. Лигавицата е пропусклива за много токсини, алергени и патогени, което предразполага към алергия и инфекции в ранното детство.
Изпражнения. Новороденото и малкото кърмаче имат 1 до 6-7 изхождания в денонощие, а по-големите деца – 1-2. Цветът им при естествено хранене е жълт, а при изкуствено – сиво-жълт. Консистенцията е кашава. При голямото кърмаче и малкото дете цветът вечче е кафяв, а изпражненията са оформени. Богатата на лактоза кърма създава условия за развитие на ацидофилна флора, а кравето мляко стимулира развитието на услоно-патогенни и патогенни щамове бактерии.
