При наличие на сифилис у майката инфекцията може да попадне у плода чрез плацентата след IV лунарен месец и да предизвика аборт, преждевременно мъртво раждане или раждане на сифилнтично дете. Това зависи от давността на инфекцията у майката (колкото инфекцията е по-свежа, толкова интраутеринното заразяване на плода със спирохети е по-масивно и обратно). Плодът се уврежда в зависимост от количеството на проникналите спирохети в него. Когато заразяването на майката настъпи в по-късните месеци на бременността или тя е била недостатъчно лекувана, ражда се дете с различна степен на сифилитично увреждане.
Вроденият сифилис може да бъде ранен или късен. Към ранния вроден сифилис се отнасят сифилис на плода, на кърмачето и на ранната детска възраст. Късният вроден сифилис се проявява между 5- и 16-годишна възраст.
Сифилис у плода
При масивна спирохетна инвазия плодът се уврежда, загива и се изхвърля. Мъртвороденият плод е с по-малки размери и телесна маса, с ретрахиран череп и изпъкнал корем. Кожата е набръчкана и зачервена, с намалена подкожна тъкан и с наличие на хеморагични мехури по нея. Вътрешните органи са значително увредени. В белите дробове се развива дифузна клетъчна интерстициална инфилтрация, която патооанатомите наричат „бяла пневмония“. В черния дроб, бъбреците и слезката тази клетъчна инфилтрация води до тяхното фиброзиране, при което те са увеличени, уплътнени с кафеникав цвят. В дългите кости се развиват остеохондрити. Съотношението между масата на плацентата и масата на плода е намалено – от 1:6 при нормалния плод на 1:3 при сифилис.
Сифилис у кърмачето
Клиничните симптоми на вродения сифилис при кърмачето може да са налице още при раждането, да се развият в първите 2 месеца или по-късно до края на 1 година. След раждането детето е хипотрофично, отпаднало, неспокойно и трудно суче. Кожата му е набръчкана, суха със землист цвят, с атрофирана хиподерма и мускулатура (детето има старчески вид). Симптомите, които се развиват по кожата, наподобяват вторичния придобит сифилис и се изразяват с поява на розеоли, папули, мехури и плоски инфилтрати. Още при раждането или в първите дни по дланите и ходилата се развиват булозни изменения, изпълнени със серозна течност, която по-късно става кръвенисто гнойна. След отварянето на мехурите на тяхно място остават розови еродирани папули. В края на 2 месец дилата, седалището, дланите и лицето се развиват плоски дифузни инфилтрати над които кожата е лъскава и опъната. Около устата се появяват радиерно положени рагади, които при обратно развитие на процеса оставят типични цикатрикси -бразди на Раггоt. Един от най-ранните и най-типични симптоми на заболяването е дифузното специфично възпаление на лигавицата на носа -специфичният ринит. Поради запушване на носа кърмачето диша шумно, хърка и не може да се храни. Развиват се изменения и във вътрешните органи: черният дроб, слезката и тестикулите се увеличават и уплътняват. По костите се наблюдават остеохондрит арушаване на границата между епифизата и диафазата на бедрената или раменната кост – псевдопарализа и периостит на черепните кости. Периферните лимфни възли са увеличени (микрополиаденопатия). Прогнозата на заболяването е в зависимост от увреждането на вътрешните органи.
Сифилис в ранната детска възраст
Засягат се децата от 1 до 4 години. Клиничната симптоматика на заболяването е бедна и огнищна и обхваща кожата, лигавиците и костите. Вътрешните органи се засягат рядко, а в нервната система (хидроцефалия, гуми и епилепсия) често е налице изоставане в психическото развитие. По кожата се развиват папулозни изменения, които наподобяват вторичния рецидивиращ сифилис. Те са едри, малко на брой и разположени асиметрично перианално и перигенитално. В участъци, подложени на триене и мацериране, папулите образуват широки кондиломи, поради което този период на болестта се нарича кондиломатозен. По лигавицата на устата се наблюдават мукозни плаки, а по фаринкса ерозивни папули. При засягане на лигавицата на ларинкса гласът на децата става дрезгав. Рентгенологично по дългите кости на предраменниците и подбедрениците се установяват периостити. Изменения търпят и късите средни фаланги на пръстите на ръцете. Периферните лимфни възли се увеличават.
Автори: Н. Златков, А. Дурмишев, В. Атанасов
