Честотата на тези инфекции варират от 1-2% при доносените деца до 4-10% при недоносените. Появата на патологични симптоми веднага след раждането или до 72-ия час е характерна за интранаталните инфекции, докато клиничната изява след седмия ден се наблюдава при постнаталните инфекции. При поява на нифекцията между 3-ия и 7-ия ден тя може да както интра-, така и постнатална. Голяма част от новородените се нифектират в неонатологичните звена от персонала или използвания инструментариум и консумативи. При придобитите неонатални инфекции най-чести патогени са бактериите.
Такива инфекции са:
Неонатален сепсис. Представлява бактериемия, съчетана с клинични симптоми, резултат от въздействието на микроорганизма или неговите токсини. Инфекциозният причинител прониква в организма на новороденото през кожата, лигавиците, пъпната връв, чрез инхалиране или поглъщане.
Неонатален менингит. Може да се развие в хода на неонатален сепсис или като самостоятелно заболяване. При недоносени и новородените с ниско тегло заболяването се среща по-често. Най-честите причинители на това заболяване са E.coli, Str.pneumoniae, Listeria monocytogenes.
Пневмонии. Наблюдават се като изолирана инфекция или в рамките на сепсиса. В ранния неонатален период протичат с картина на еспираторен дистрес синдром.
Ентероколити. Наблюдават се често в неонаталния период. Вирусите причиняват леки или почти безсимптомно протичащи диарии. Изпражненията са воднисти, без патологични примеси. Бактериалните чревни инфекции протичат с по-тежка клинична картина: повръщане, диария, дехидратация.
Неонатален остеомиелит и остоеартрит. Могат да се наблюдават като локализирана инфекция или да се развият в хода на септично състояние. Съществуват някои особености на детската кост, които благоприятстват инфектирането: наличие на терминални артериоли, които минават от метафизата към епифизарния хрущял. Луменът на тези артериоли е широк, налице е забавен кръвоток, което улеснява загнездването на бактериални емболи, както и преминаването на инфекцията чрез общите кръвоносни съдове от метафизата към епифизата на костта. Остеомиелитът се комбинира с остеортрит – особено при засягане на бедрената и раменната кости, чиито епифизи са разположени вътреставно. Често е въвличането на няколко кости и стави – особено при инфекция със Staph. aureus. Деструкцията на растежния хрущял може да доведе до трайна инвалидизация.
Етиология. Най-чести причинители на остеомиелита и остеоартрита са Staph. aureus, Klebsiella, Streptococcus gr. B, Candida.
Клиничната картина включва на първо място ограничени активни и пасивни движения на засегнатия крайник. При огледа може да се открият и другите белези на възпаление – локален оток, затопляне, зачервяване. Фебрилитетът и нарушеното общо състояние не са задължителни симптоми.
Диагнозата се базира на локалния статус и рентгеновото изследване, което установява мекотъканен оток, разширена ставна ивица, пеостална реакция и остеолитични огнища. От кръвните изследвания значение има СУЕ, която е винаги увеличена. Етиологията се уточнява чрез микробилогичното изследване на ставния пунктат и хемокултура.
