Листериоза е инфекциозно заболяване, протичащо с полиморфна клинична картина с преимуществено засягане на централната нервна система, плода и новороденото.
Причинителят Listeria monocitogenes е грам позитивен пръчковиден бактерии от род Listeria на семейство Corynebacteriaceae. В този род има и други листерии, но само откритата от българския изследовател И. Иванов Listeria Ivanovi е доказана в единични случаи като патогенна за човека. Листериите са подвижни, не образуват спори, нито капсули и са много устойчиви на външни условия.
Листериоза – Източници на заразяване:
Такива са главно болните, по-рядко здравите носители, диви или домашни животни, поради което листериозата се третира като зооноза. На второ място източник може да бъде и болния човек, но много рядко и най – вече бременната жена, болна от листериоза. Познати са няколко механизма на пренасяне на инфекцията: алиментарен, въздушно капков, на външните покривки, трансмисивен (от кърлежи). Всички тези механизми се отнасят за случаите, когато източник са животните. При източник човекът основен е вертикалният механизъм – заразяване на плода чрез трансплацентарно предаване на листериите. По – редки са въздушно – аерозолният и половият път на заразяване – листериите са доказани в уретралния и вагиналния секрет.
Напоследък се обръща внимание върху голямата епидемиологична роля на здравото носителство. Според някои проучвания то достига до 1% сред здравата популация и до 12% сред обкръжението на болните.
Възприемчивостта е голяма, особенно сред новородените и млади хора, както и сред такива с предшестващи заболявания и имунен дифицит.
Листериоза – Механизми на възникване и развитие:
Листериозата има различни входни врати, в зависимост от механизма на заразяването: храносмилателна система, кажа, конюнктива, дихателни пътища. След проникването си причинителя се размножава, последва лимфогенна и хематогенна десеминация (разпространяване)и засягане на централната нервна система (ЦНС). Образуват се специфични грануломни възли (листериоми) с големина до просено зърно, централна некроза и са най добре изразени в черния дроб, слезката, лимфните възли и нервната система.
Листериоза – Клинична картина:
Инкубационние период е от 4 до 45 дни. Налице е изключителен клиничен полиморфизъм, който се определя от възрастта и имунното състояние на болния. Различават се няколко клинични форми:
– остра ангинозна – остро начало с изразен общ токсоинфекциозен синдром, болки в гърлото, катарална или катарално – гнойна ангина с наличието на сивкави налепи по тонзилите.
– ангиозно жлезна – с ангина и шиен и подчелюстен лимфонодулит.
– очно жлезна – съчетание на остър фибринозен конюнктивит и регионален лимфонодулит. Характерно е че кератит (възпаление на роговицата на окото) не се развива.
– нервна – с листериозен, серозен или гноен менингит. Много по – рядко миелополирадикулоневрит или мозъчен абсцес, или изолирана пареза на някой от черепномозъчните нерви.
– септична форма – с клиника на тежък сепсис и полиорганно увреждане.
– листериоза на бременните – обикновенно като остро фебрилно заболяване с катарални прояви и склонност към протрахиране.
– други форми – артрит, уретрит, простатит, нефрит, ендомиокардит, кожни обриви – полиморфни или морбилоподобни с последваща кафеникава пигментация.
Листериоза на новороденото. Протича в две клинични форми:
Ранна – до 4 – 5 ден след раждането, с много тежка картина на хиперпирексия (висока температура), хепатоспленомегалия (увеличение на черния дроб и слезката), интензивен иктер, хеморагичан синдром, образуване на грануломи във вътрешните органи и много висока смъртност. Характерни са грануломите като просени зрънца по лигавицата на фаринкса.
Късна – след седмия ден от раждането, с предимно засягане на ЦНС като гноен менингит, менингоцефалит или мозъчен абсцес. Много чести са остатъчните прояви като хидроцефалия, изоставяне в развитието или вторична епилепсия.
Диагноза: Поради клиничния полиморфизъм, поставянето на диагнозата обикновенно е много трудно. Подкрепя се от промени в кръвната картина: левкоцитоза с лимфоцитоза и моноцитоза, с наличие и на моноядрени плазматични клетки. Ускорена е утайката (СУЕ). Диагнозата се потвърждава от микробиологичното изследване.
Лечение: Задължителна е хоспитализацията и интензивните грижи. Прилагат се антимикробни препарати – тетрациклини, макролити, рифампицини, а при бременните и новородените – ампицилин.
Прогнозата е сериозна. Смътността се движи от 30% до 90%. Най – лошата прогноза е при менингоенцефалита и неонаталната листериоза. Няма специфична профилактика.
Листериоза – Профилактични мерки:
• Да се почистват и проветряват редовно помещенията за отглеждане на животни;
• Да се измиват с вода и сапун ръцете след обслужване на животните;
• При съмнение за заболели животни да се уведомяват своевременно ветеринарните специалисти;
• Да се измиват обилно с вода плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• Да се подлагат на добра термична обработка месото, млякото и яйцата;
• Да не се консумира недостатъчно узряло сирене;
• Да не се използват замърсени водоеми за спорт, риболов и къпане;
• Да не се пие вода от неконтролирани водоизточници.
При неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми да се търси незабавно лекарска помощ, като лекуващият лекар обезателно се уведоми за наличието на някои от рисковите фактори за заболяването – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени меса, мляко и яйца, риболов или къпане в замърсени водоеми и други.
