През първата година от живота храненето има три неравностойни алтернативи – естествено, смесено и изкуствено. Естествено хранене. Това е храненето,
при което детето получава майчино мляко или дарителска кърма. Новороденото дете от биологична гледна точка е част от организма на майката. Раждането променя само естеството на връзката – тя се осъществява
чрез майчиното мляко. От изключително важно значение за новороденото е коластрата, която се отделя от млечните жлези на майката през първите 5-6 дни. След това тя се замества от преходно мляко, а след втората седмица – от зряло мляко. Коластрата се отделя в малко количество, но е най-добрият източник на хранителни, защитни и биологично активни вещества, близки по химическия си състав до тъканите на организма. Количеството на белтъците в коластрата е 4-5 пъти по-високо в сравнение със зрялото майчино мляко. Това дава възможност новороденото в малък обем храна да получи повече хранителни вещества. Белтъците в коластрата са главно албумини и глобулини. Казеинът се появява към 4-5-ия ден и количеството му нараства, но остава по-малко от суроватъчните белтъци, за разлика от кравето мляко. Мазнините в коластрата са по-малко в сравнение със зрялото мляко.
Предимства на естественото хранене. Майчиното мляко е идеално приспособено по състав към потребностите на организма и възможностите за смилане и усвояване. Благодарение на ниското съдържание на белтъци и минерални вещества при естествено хранене не се натоварват излишно бъбреците и обмяната на веществата. За разлика от кравето мляко и адаптираните млека майчината кърма съдържа противоинфекциозни фактори, което е причина естественото хранените деца да боледуват по-рядко. Най-голямо значение като защитни фактори в майчиното мляко имат:
– секреторен имуноглобулин А – съдържанието му е около 30 пъти по-високо в сравнение с кравето мляко
– лизозим – има бактерицидно действие по отношение на патогенните микроорганизми
– лактопероксидаза – има доказано бактерицидно действие по отношение на стрептококите
– лактоферин – има бактериостатично действие. Почти липсва в кравето мляко
– бифидугенни фактори – стимулира развитието на Bacterium bifidum
– клетъчни елементи.
Противопоказания за естествено хранене. Не може да получават майчина кърма децата с аминоацидопатии, галактоземия и други вродени болести на обмяната. По-чести са временните или трайни противопоказания за кърмене, които могат да бъдат както от страна на майката, така и от страна на детето:
– от страна на майката – инфекциозни заболявания, тежки хронични заболявания, психически заболявания
– от страна на детето – липса на гълтателен рефлекс, черепномозъчни травми по време на раждането, респираторен дистрес синдром.
В тези случаи детето може да получава кърма с биберон или сонда.
Захранване. Въпреки високата си биологична стойност като храна, след определена възраст млякото не може да задоволява потребностите на бързо растящия организъм. Още в края на четвъртия месец запасите от желязо в черния дроб се изчерпват. След 6-месечна възраст млякото не може да осигурява оптимален растеж на детето. От друга страна, функционалните възможности на храносмилателната система нарастват, което прави възможно част от млякото да се замени с по-гъсти и богати на енергия храни.
Ред за въвеждане на храните:
– в началото на втория месец плодов сок
– в края на четвъртия месец обедното хранене се замества със зеленчуково пюре
– в края на петия месец едно млечно хранене се замества с млечно-плодов кисел или каши. Към зеленчуковото пюре през ден се добавя по 1/4 твърдо сварен жълтък.
– през шестия месец през ден пюрето е с месо
– през седмия месец сутрешното хранене се замества с попара със сирене и сухар
– през осмия месец на обедното хранене се добавя 50мл бульон
– между 10 и 12 месец, като подготовка за преминаване към обща храна се въвежда т.нар. преходна храна.
Смесено хранене. Това е храненето, при което детето получава и друго мляко освен майчино – адаптирано, краве и др. Най-честата причина за преминаване на смесено хранене е хипогалактията. До 6 месечна възраст се препоръчва да се използват адаптирани млека. Млякото се добавя след всяко кърмене. Намаляването на броя на кърменията е нежелателно, тъй като се подтиска лактацията.
Изкуствено хранене. С производството на адаптираните млека изкуственото хранене намери своето сполучливо решение. За доближаване на състава му към женското мляко в него се правят следните корекции:
– намалява се съдържанието на белтъци и мазнини
– добавят се суроватъчни белтъци, с което се коригира съотношението им с казеина
– добавят се растителни мазнини, чрез което се постига количествена и качествена корекция
– добавя се лактоза
– обогатяват се с витамини и микроелементи в количество, съответсващо на дневните нужди.
Адаптираните млека трябва да отговарят на следните изисквания:
– да са бактериално и химически чисти
– по общия си химически състав да са максимално близки до женското мляко
– въглехидратите да са представени главно от лактоза
– да не съдържат ароматизанти, сгъстители и други нехарактерни за млякото съставки
– да са произведени от екологично чисти суровини.
Освен като част от телесната маса, количеството мляко, което детето трябва да получи за едно хранене, може ориентировъчно да се определи и по следните начини:
– пред цифрата на месеците на детето се поставя 1, а след цифрата – 0: дете на 3 месеца трябва да получава 130 мл на хранене.
– на два месеца детето трябва да получава дневно 800 мл мляко; за всяка седмица под два месеца се изваждат 50 мл, а за всеки месец след втория се прибавят 50 мл и количеството се дели на броя на храненията
– през първото тримесечие по 120кал/кг т.м.
през второто тримесечие по 110кал/кг т.м.
Хранене на децата родени с ниско тегло. Тези деца имат по-високи нужди от енергия и хранителни вещества по следните причини:
– по интензивна обмяна на веществата
– неефективна резорбция на хранителните вещества
– ниска ефективност на терморегулацията
– по висок темп на растеж.
