Обикновенния херпес е сравнително невинно, но неприятно заболяване, което се причинява от широко разпространен вирус.
Много хора, без да подозират, са носители на този вирус, тъй като той не се проявява при добра имунобиологична защита на организма. Но при простуда, разтрисане, висока температура, стресогенни ситуации, менструация у жените, отслабване или травматизиране на самата тъкан при по-бурни и продължителни полови контакти херпесът се появява, тъй като именната защита на организма намалява. Провокира се и от прекомерно излагане на слънце, а най-вече от психични травми, откъдето идва и името му „стресница“.
Херпесът се появява най-често около устата и по половите органи. Заболяването е много упорито и дава чести рецидиви. У някои жени се повтаря почти при всяка менструация, у други през няколко месеца, а у трети през няколко години.
Болните се оплакват от сърбеж, парене и смъдене, а засегнатата кожа или лигавица се зачервява и леко набъбва. Само след няколко часа върху зачервената основа се появяват групирани малки мехурчета, които се пукат и се превръщат в ранички. Скоро тези ранички се покриват с корички, които постепенно падат и за около една седмица заболяването отминава. Рядко на местата на раничките остават тъмнокафеникави петънца.
При мъжа херпесът се локализира по половия член (главичката или вътрешния лист на кожичката), а у жената по срамните устни на входа на влагалището. По-рядко може да се развие херпес по лигавицата на влагалището или на пикочния канал (респективно херпетичен колпит и уретрит).
Макар, че диагнозата на херпеса е лесна и може да се постави от самия болен, консултация с венеролог е задължителна, за да се разграничи заболяването от херпетиформения-сифилистичен шанкър.
Серологичното изследване за сифилис на тези болни е желателно.
Съществуват множество лечения на херпеса, включително и противохерпесни ваксини, но като че ли най-оправдана е терапията, която подобрява имунобиологичната защита на организма.
Източник: Популярна Венерология
Автори: д-р Надежда Тонкин, проф. Асен Бонев
