Детето започва да диша веднага след раждането. Кърмачето диша предимно през носа. Носните кухини са тесни и при възпаление лесно се запушват, което
води до смущения в дишането поради липса на умение да се диша през устата. Гръклянът също е тесен и е постлан с нежна лигавица. При възпаление той лесно отича, което може да доведе до механически затруднения в дишането. Трахеята и бронхите също са податливи на възпаление. Непосредствено след раждането детето диша около 40-60 пъти в минута. С възрастта честотата на дишането намалява. Детето на 1 година диша около 30-35 пъти, а на 3 години – от 25 до 30 пъти в минута. При заболявания, особено на белия дроб, дишането се ускорява.
Кръвообръщението се осъществява от сърцето и кръвоносните съдове. Лявата част на сърцето приема пречистената кръв от белия дроб и я изпраща в органите и тъканите на тялото. Дясната част на сърцето приема нечистата кръв от тялото и я изпраща в белия дроб. Честотата на сърдечната дейност у новороденото дете е от 120 до 140 удара в минута, на 1 година – от 100 до 120, а на 3 години – от 90 до 100 удара в минута. Почти при всяко заболяване, особено при повишаване на температурата, сърдечната дейност се ускорява.
Кръвта на новороденото дете е около 15% от теглото на тялото. У детето на 1 година тя е около 10%, а на 5 години става толкова, колкото е у възрастния – 7%. Кърмачето има по-малък брой червени кръвни клетки и по-ниско съдържание на хемоглобин. Затова ранното захранване на кърмачето с храни, съдържащи желязо има важно значение за предпазването му от анемия. Белите кръвни клетки у малкото дете са повече, отколкото у възрастния човек. У кърмачето те са от 10 000 до 12 000, а о 1 до 3 годишна възраст – от 9000 до 10 000. Броят им се увеличава при заболявания.
Устата на кърмачето има функция на помпа, която изсмуква млякото от гърдата на майката. У новороденото дете слюнката се отделя в незначително количество. Около 4-ия месец започва да се отделя в по-голямо количество слюнка, която съдържа ензима амилаза, участващ в смилането на въглехидратите. В стомаха започва смилането на белтъците. Стомашният сок на кърмачето съдържа ензима химозим, който пресича млечния белтък и съсирва млякото. Това му дава възможност да се задържат по-дълго време там и да се повлияе от ензима пепсин. Киселинността на стомашния сок у кърмачето е по-слаба, отколкото у по-голямото дете и възрастния. Двигателната функция на стомаха у кърмачето е слаба, особено през първите три месеца. Това е причина за по-честите оригвания и повръщания през този период. У деца, хранени с майчино мляко стомахът се изпразва на 2 до 3 часа.
Урината на новороденото дете е почти безцветна, а на кърмачето бледожълта, но по-светла от тази на по-големите деца и възрастните хора. Кърмачето отделя урина от 10 до 15 пъти на денонощие. Урината на здравите деца не съдържа албумин и захар. Усилването на жълтия цвят и потъмняването на урината обикновено се дължи на наличието на билирубин и уробилиноген, което може да бъда признак за заболяване на черния дроб.
Температурата на новороденото е несъвършена. То не може да понася както изстудяване, така и прегряване. Нормалната температура на човешкото тяло се движи между 36.5 и 37 градуса. У новороденото и кърмачето измерването на температурата трябва да става през ануса. Там тя е по-висока с 0.5 градуса и се приема, че е повишена, ако надминава 37.5 градуса.
Зрението е най-слабо развитата функция по време на раждането. Новороденото дете различава само светло и тъмно. Развитието на зрението е свързано с развитието на движенията на очите. В края на първия месец детето фиксира с очи близки предмети от околната среда. През втория месец то започва да проследява с очи движещи се предмети, а в края на третия месец – премества погледа си по желание от един предмет върху друг. На около 6 месечна възраст детето започва по-ясно да вижда предметите, но все още не различава тяхното положение в пространството. Между шестия и деветия месец движенията на двете очи стават координирани. Детето започва да различава разположението на предметите в пространството.
Непосредствено след раждането детето почти не чува. След първата седмица слухът започва да се увеличава и през третия месец е вече много добре развит.
Източник: Отглеждане и възпитание на малкото дете
Автор: д-р Величко Гатев
